КОШМАР В ЖЪЛТО

Харесайте статията ако Ви е била полезна за да достигне до повече хора

В памет на американския писател Фредрик Браун. На 11 март 2013 г. се навършиха 40 години от смъртта му.

yellow-light

Събуди се когато звънна будилникът и след като го изключи полежа известно време в леглото като за последен път премисляше плановете, които кроеше за незаконно присвояване на средства през деня и за убийство вечерта.

Пресметната бе и най-малката подробност, а сега премисляше нещата за последно. Тази вечер в осем часа и четиридесет и шест минути той щеше да е свободен, свободен в пълния смисъл на думата. Избрал бе този момент, защото днес беше четиридесетият му рожден ден, а в осем и четиридесет и шест минути бе точният миг от деня, или по-скоро от вечерта, в който се беше родил. Майка му беше манячка на тема астрология, ето защо мигът на раждането му се беше запечатал така точно в паметта му. Самият той не беше суеверен, но на чувството му за хумор бе допаднала идеята да започне новия си живот точно в мига, в който ставаше на четиридесет.

Така или иначе, животът го отминаваше. Като адвокат, специализирал се в имуществени дела, много пари минаваха през ръцете му… а част от тях преминаваха и в тях. Преди година той ‘взе назаем’ пет хиляди долара, които да вложи в нещо, от което парите без грешка щяха да се удвоят или утроят, обаче, вместо това той ги загуби. После ‘взе назаем’ още пари, с които спекулира по един или друг начин, та да се опита да възстанови първоначалната загуба. Сега той вече дължеше солидна сума, далеч надвишаваща тридесет хиляди долара; липсата не можеше да остане скрита повече от няколко месеца, а нямаше надежда, че до тогава той щеше да е в състояние да върне прахосаните пари. Ето защо, като внасяше внимателно средства, той събираше всичките налични пари, които успееше, без да предизвиква подозрение. И днес следобеда щеше да притежава парите за бягството – една порядъчна сума много по-голяма от сто хиляди долара, достатъчна, за да му стигне до края на живота.

И разбира се, никога нямаше да го хванат. Беше планирал всяка подробност, свързана с пътуването си, с новото си местожителство, с новата си самоличност и всичко беше уточнил до най-малко подробности. От месеци се занимаваше с това.

Решението да убие жена си той взе сравнително по-късно. Мотивът бе тривиален: мразеше я. Ала едва когато реши, че никога няма да отиде в затвора, че ще се самоубие, ако някога го арестуваха, едва тогава му хрумна, че… след като така и така щеше да умре, ако го хванеха, то нямаше какво да губи, ако оставеше след себе си жена си мъртва, вместо жива.

Подаръкът, който тя му направи за рождения ден вчера – един ден предварително – бе толкова подходящ, че той едва се удържа да не се разсмее. Беше нов куфар. Освен това тя го придума да отпразнуват рождения му ден като се срещнат за вечеря в центъра на града в седем. Тя и не подозираше как щеше да продължи празникът след това. Кроеше да я прибере вкъщи преди осем и четиридесет и шест и да удовлетвори чувството си за правилния ход на нещата, като овдовее точно в този момент. В това, че щеше да я остави мъртва имаше също така и практическо преимущество. Ако я напуснеше, докато спи, когато на сутринта тя откриеше, че го няма, щеше да се сети какво е станало и щеше да се обади в полицията. Ако я оставеше мъртва, тялото й нямаше да бъде открито толкова скоро, вероятно щяха да минат два или три дни и той щеше да има много по-голяма преднина.

Нещата вървяха по мед и масло в кантората и когато се срещна с жена си, всичко вече беше готово. Но тя се разтакаваше с аперитива и вечерята и той започна да се притеснява дали ще успее да я закара вкъщи преди осем и четиридесет и шест. Положението беше абсурдно, той осъзнаваше това, ала за него беше станало осбено важно мигът на свободата му да настъпи тогава и нито минута по-рано или по-късно. Непрекъснато поглеждаше часовника си.

Изчакаше ли да влязат в къщата щеше да пропусне мига с половин минута. Ала в мрака на верандата на тяхната къща беше съвсем безопасно, толкова безопасно, колкото и вътре. Докато тя стоеше до входната врата и го чакаше да отвори той замахна ожесточено с палката веднъж. Хвана я преди да падне и успя да я задържи изправена с една ръка, докато отвори и после затвори вратата зад тях.

След това щракна ключа и жълтата светлина се разля и изпълни стаята и още не видели, че жена му е мъртва и че той я придържа да не падне, всичките събрали се за рождения му ден гости извикаха:

–       Изненада!

от Фредерик Браун

Прочетете още от същия автор: БезсмъртностКошмар в сивоОтстъплениеНомер с въжеОтскокСтрахотно – в “Лечебни думи’.

Източник: ‘Nightmares And Geezenstacks’ by Frederic Brown, Nightmare in Yellow

Превела: Стефи Коен

Важно

Авторските художествени творби (проза, поезия, превод) в „Ние сме здрави” не могат да бъдат публикувани на други места без изричното съгласие на сайта.

НСЗ


Харесайте статията ако Ви е била полезна за да достигне до повече хора
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *