Харесайте статията ако Ви е била полезна за да достигне до повече хора

immortality

Третото велико откритие, направено и изгубено през двайсти век беше тайната на безсмъртността. Откритието принадлежеше на неизвестен московски химик на име Иван Иванович Сметаковски през 1978 г. Сметаковски не остави никакви записки за това, как бе направил откритието, или за това, откъде знаеше преди да го изпробва, че то ще действа, поради простата причина, че то го плашеше до смърт по две причини.

Той се страхуваше да го даде на света и знаеше, че веднъж дадеше ли го дори и на собственото си правителство, тайната след известно време щеше да проникне през Завесата и щеше да предизвика хаос. СССР можеше да се справи с всичко, ала в по-варварските и по-малко дисциплинирани страни резултатът от едно лекарство за безсмъртие би бил бум в населението, който съвсем сигурно щеше да доведе до атака срещу просветлените комунистически страни.

А той самият не искаше да го изпие, защото не беше сигурен, че искаше да стане безсмъртен. Така както стояха нещата дори и в СССР (да не говорим какви бяха те извън него), струваше ли си наистина да се живее вечно или дори безкрайно?

Той направи компромис като за момента нито го даде на когото и да било другиго, нито самият той го изпи, изчаквайки да реши какво да прави с него.

Междувременно, той носеше в себе си единствената доза от лекарството, което беше изобретил. Количеството бе съвсем мъничко и се побираше в миниатюрна капсула, която беше неразтворима и можеше да се носи в устата. Прикрепи я към стената на един от зъбите си, така че тя лежеше здраво прилегнала между зъбите, ченето и бузата му, като той не беше застрашен да я глътне неочаквано.

Ала ако решеше да го направи, когато и да било, можеше да бръкне в устата си, да счупи капсулата с нокътя на палеца си и да стане безсмъртен.

Той така и реши един ден когато, след като се разболя от белодробна пневмония и след като го откараха в една московска болница, научи неволно, дочувайки разговора между лекаря и сестрата, които погрешно мислеха, че той спи, че го чакаха да умре след няколко часа.

Страхът от смъртта се оказа по-силен от страха от безсмъртието, каквото и да носеше то, така че веднага след като лекарят и сестрата напуснаха стаята, той счупи капсулата и погълна съдържанието й.

Надяваше се, че след като смъртта беше така предстоящо близка, лекарството ще подейства навреме и ще спаси живота му. То наистина подейства, въпреки че когато започна да действа той беше изпаднал в частична кома и делириум.

Три години по-късно, през 1981 г., той все още беше в частична кома и делириум, а руските лекари най-накрая поставиха диагноза на неговия случай и престанаха да си блъскат главата с него.

Явно Сметаковски бе поел някакъв вид лекарство, което го беше направило безсмъртен – лекарство, което за тях бе невъзможно да изолират и анализират, и което не му позволяваше да умре и щеше без съмнение да действа по същия начин безкрайно, ако не и завинаги.

Но за нещастие лекарството също така бе направило безсмъртни и пневмококите в тялото му, бактериите (диплококи пневмония), които бяха причинили пневмонията му първо на първо и сега щяха да поддържат болестта завинаги. Така че лекарите, бидейки реалисти и не виждайки никаква причина да се товарят с това да се грижат безкрайно за него, просто го погребаха.

Фредерик Браун

Превела: Стефи Коен

Източник: ‘Nightmares And Geezenstacks’ by Frederic Brown

Снимка: renatosdavid.wordpress.com

Прочетете още от същия автор: Кошмар в сивоОтстъплениеНомер с въжеКошмар в жълтоОтскокСтрахотно – в ‘Лечебни думи’.

Важно

Авторските художествени творби (проза, поезия, превод на проза и поезия) в „Ние сме здрави” могат да бъдат публикувани на други места само с изричното съгласие на сайта или на автора.

НСЗ

Реклама


Харесайте статията ако Ви е била полезна за да достигне до повече хора

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *