Картичката (1)

Харесайте статията ако Ви е била полезна за да достигне до повече хора

mysterious_postcard-r00d5bf1e494948b78de43d09c884d47c_vgbaq_8byvr_512

Картичката пристигна привечер заедно със снега и виелицата. Беше в запечатан, блестящ плик от грапава хартия. Бледо жълт и луксозен. Надписан с енергичен неопределен цвят. Адресът беше верен и нямаше съмнение, че беше за тях. Адресът на подателя липсваше. Което навеждаше на мисълта, че изпращачът сам я бе пуснал в пощенската им кутия. Което беше странно, защото камерата не бе хванала никого в този ден, поне не и човек, донесъл плик.

Икономът качи плика малко преди седем и го остави на обичайното място за получена поща. После си тръгна, трудно откъсвайки се от приятната предпразнична обстановка в апартамента, някъде от дълбините на който извираше ритмична мелодия и караше човек да затанцува или най-малкото да си затананика. Той леко перна една от топките, висящи навсякъде, усмихна се в светещото й личице и затвори вратата след себе си.

Първо по скъпата италианска теракота се приближи кучето, вдигна предни лапи, подуши плика, джафна в недоумение, врътна се сконфузено и с подвита опашка потъна в някоя от стаите, където скри муцуна между лапите си и зачака напрегнато.

Входната врата се отвори и затвори пускайки сина, който влезе шумно, разходи се из хола, извика кучето и тръгна да го извежда, докато то скимтеше, дърпаше се и се опитваше да му каже нещо важно.

Два часа по-късно семейството беше в пълен състав, събрано около масата, макар че всички отдавна бяха вечеряли. През стъкления таван над тях се виждаха звездите във вечния им ход през светещото в портокалово небе.

Всички говореха в един глас, смееха се и после захванаха да обсъждат предстоящото пътуване с подробности и възбуда, сякаш отиваха на Луната.

–            Имаме поща, имаме поща, – завикаха децата, както всяка вечер.

      ‘В ничието време до двайсет и първи бъдете добри и се радвайте на живота, докато го има все още. Такъв какъвто го познавате.

      Ще се опитам да дойда да се видим.

      Дано успея да премина преградите.

      Окачете гирляндите.

      12.12.12.                                                                                                                             К’

Посланието прозвуча злокобно в притихналата нощ. Кой беше този К? Или коя? За какви прегради говореше? И откъде се взеха всичките тези восъчни гирлянди с накацали по тях пъстри пеперуди?

Веселата глъчка отдавна бе стихнала, заменена от побиващи тръпки и страх. Едри парцали сняг покриваха безшумно стъкления таван, заравяйки ги в уютния им хол.

–            Чий е този инициал? Някой сеща ли се? – първа се окопити госпожата и с присъщата си напориста находчивост се впусна като хрътка по следата.

Всички недоумяваха, нямаха и най-малката идея кой им беше изпратил посланието, гирляндите, пеперудите, как всичко се бе изсипало от тъничкия плик, който сега лежеше празен върху масата. Племенницата полюбопитства, взе го, повъртя го в ръцете си и го отвори. Беше празен. Попипа един от гирляндите, сякаш да се увери, че е истински, а не мираж. Пеперудите се разлетяха и накацаха по коледната украса, предизвиквайки ахването на присъстващите.

–            Колко са красиви!

–            Истински ли са?

–            Разбира се. Иначе как ще летят!

–            Изящни са!

–            Стига вече! – извиси се гласът на госпожата. – Някой има ли идея какво означава всичко това?

–            Успокой се, мила. Радвай им се. Толкова са нежни…

–            Да им се радвам! Как ли пък не! Блъсна ме главата от тях, – госпожата чупеше пръсти и апатично движеше стъпала по дебелия килим.

–            Може някоя добра фея да ги е донесла докато обсъждахме пътуването, – предположи дъщерята.

–            Без да я видим?! – Не се предаваше майката.

–            Или са дошли от паралелен свят, за да ни покажат какво е щастие. Вижте колко са спокойни, грациозни… – синът протегна показалец и една от пеперудите кацна върху него.

Всички се ентусиазираха и поуспокоиха, макар че никой друг не се решаваше да протегне пръст.

След още няколко минути децата се престрашиха и започнаха да окачват гирляндите по и без това отрупаната елха. От прелитането на пеперудите въздухът затрептя, размести се и това накара сребърните камбанки да зазвънят. Децата запляскаха с ръце и нададоха възторжени викове. Бебето не спираше да гука и да маха с ръчички… камбанки… къщурка… куче… калинка… нареждаше то с ръце протегнати встрани, свиваше и разтваряше длани с широка усмивка, в която се криеха очетата му и то не спираше да се смее и да заваля думите…

–            Чуйте го, изрежда думи с ‘к’, – каза племенницата и всички се заслушаха в бърборенето на бебето.

–            … котенце… кукла… камъче… късмет…

–            Откъде ги е научило? Браво, браво! – надпреварваха се всички да гушкат и целуват бебето, докато то не спираше да бърбори … камбанки… къщурка… куче… калинка…

–            Повтаря ги! В един и същи ред…

–            … котенце… кукла… камъче… късмет…

–            Какво означава ‘да се радваме на живота такъв какъвто е, докато го има’? Звучи като предупреждение. Нима този К иска да ни каже, че наистина идва краят на света? Или поне някаква промяна, – бащата беше взел картичката и отново четеше написаното, леко притеснен.

–            Разгледай я внимателно. Дизайнерска ли е или на някое издателство?

–            Нищо не намирам. Типична коледна картичка. Изискана рисунка, хубава хартия… красив почерк.

–            Познат ли ти е?

–            Мама пишеше така изящно…

–            Поне остават броени дни. Ще се върнем ли до двайсет и първи?

–            Не заминавахме ли след това?

–            О, недей! Спри! Виж как си изцапа ръчичката… пусни, пусни…

Всички се скупчиха около бебето, което продължаваше да се смее и да нарежда думички, личицето му леко изцапано от прашеца на една клета пеперуда, попаднала несъзнателно в ръчичката му… котенце… кукла… камъче… късмет…

(Следва продължение)

Стефана А’Дора

от книгата Камера обскура

Снимка: www.zazzle.com

Прочетете още: Картичката 2

Важно

Авторски права и ограничения свързани с тях

zdravivsekiden.com дава право на Потребителите да ползват всички услуги, които са предоставяни в Сайта само за лични нужди с нетърговска цел, при условие, че не се нарушават авторските права на zdravivsekiden.com или на трети лица, свързани пряко или косвено с материалите на Сайта. Не се разрешава материалите на този Сайта да се променят по никакъв начин, нито да бъдат копирани, публично разпространявани или раздавани за каквато и да било обществена или търговска цел. Употребата на публикуваните в този интернет Сайт материали в други сайтове е забранена.

Материалите на този Сайт са под закрилата на закона за Авторското право и сродните му права и всяка непозволена употреба може да бъде нарушение на авторско право, права върху търговски марки или други законови разпоредби.

zdravivsekiden.com си запазва правото да преотстъпва правата за публикуване на материали и всякакви части от информацията на Сайта, на трети лица при допълнително сключен договор, уреждащ правата и задълженията, в писмена форма между zdravivsekiden.com и лицето, публикуващо информацията.

Здрави всеки ден

 


Харесайте статията ако Ви е била полезна за да достигне до повече хора
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *