Харесайте статията ако Ви е била полезна за да достигне до повече хора

post card 2

Дните минаваха в ледени виелици и очакване. Апартаментът сякаш дишаше с ускорен ритъм, нетърпелив в разгадаването на мистериозния текст.

Всички следваха обичайните си задължения по-педантично от обикновено и вечер сядаха около масата в просторния си рай, с който те свързваха хола, откакто бяха пристигнали пеперудите, макар че над тях сега се ширеше искрящо снежния таван вместо обичайното звездно небе.

Децата дори не се сещаха за смартфоните си, с които по-рано не можеха да се разделят, възрастните обсъждаха спонтанно с тях нещата от живота, което си беше съвсем нова сюжетна линия на съжителство, изненадваща всички, кучето се радваше на много повече внимание от преди, от което очите му станаха още по-кръгли и учудени, а бебето беше истинският господар на ситуацията, обградено от зорките погледи на цялото семейство.

Една вечер сърцата им се разтуптяха неудържимо, когато телефонът зазвъня с необичайна настойчивост. И как иначе, след като те едва ли го бяха чували да звъни, така че непознатият звън доста време звуча без никой да му обърне внимание. Все пак те постепенно притихнаха и бащата вдигна слушалката:

– Ало… чу се неопределен шум и глас, идващ от огромно разстояние:

– С кой говоря?

– А вие кой търсите?

– Не ме ли познахте? – гласът прозвуча разочаровано.

– К, вие ли сте? Пращене.

– Ще гледам утре да дойда при вас… – гласът заглъхна изместен от неопределен шум.

– Ало… ало… Прекъсна. – Бащата постави слушалката на мястото й върху изящната вилка и сбърчи вежди под напора на странния разговор. – Ще дойде… утре, – повтори той като ехо сякаш на себе си.

Смразяващата новина премина като леден дъх през хола, задържа всички в лапите си за миг в пълна тишина, пръсна се на малки шептящи парченца, след което звукът се засили и отрази оживялата паника

–  Но това е прекрасно! Най-накрая ще разберем кой е

–  Глупости, може да е всяка откачалка на улицата…

–  Как ти се стори гласът?

–  Познат ли беше или непознат?

На следващия ден светлината от рано стихна по зимному смирено и направи място на мрака. Едри парцали се свличаха от бледото небе и размазваха всичко в неясна картина.

Холът остана празен, за първи път от доста време и обещаваше да си остане празен тази вечер, защото всички някак гледаха да са по-далече от него, свряни по стаите си в неистовото си желание да избегнат срещата с госта, обещал да ги посети.

Все пак някои бяха по-любопитни и по-смели и безразсъдни. Дъщерята отвори рязко вратата на стаята си и нервно тръгна с пружиниращи стъпки към притихналия хол.

Не посмя да влезе, замръзнала пред вратата и тъкмо вече мислеше да извика високо, че там няма никой и да повика останалите, изведнъж в средата на помещението се появи сивкава вихрушка, разлюля всичко около себе си, укроти се плавно, прие форма на воин от китайските митове, фигура обвита с чер сатенен воал, която се приведе леко и остави нещо трептящо на пода, изправи се, озърна се внимателно сякаш да запомни всеки детайл в обстановката, изпъна се като струна и постепенно изтъня във въздуха и изчезна.

Детето не смееше нито да помръдне, нито да издаде звук. Стоя така и тя не знаеше колко време, потопена в смълчания мрак, след което пристъпи на пръсти и тихо се приближи, приседна на мястото където беше видяла чудноватата фигура и ахна от изненада – на пода имаше купчина блестящ в тъмното сняг, който царствено се топеше, тя зарови пръсти в него, погледна по-внимателно в бялата преспа и й се стори, че вижда букви, изписващи една думичка… Късмет… Буквите се размиха постепенно, като най-накрая за миг остана само К-то, после и то изчезна, разтворено в локвичката, която вече бързо съхнеше и не оставяше никаква диря след себе си…

Именно тогава лампите светнаха и изведнъж се оказа, че всички бяха в хола, всички, всеки сам за себе си бе видял тайнствения посетител и бе след това открил оставеното от него, и по своему бе разгадал посланието в него…

Но те не се виждаха един друг, потънали всеки в собствения си сън и в собствените си видения… и макар че всички бяха там, на едно място, толкова близо един до друг в ярката светлина, всеки смяташе, че е сам и че трябва да повика другите и да им каже какво е видял и да ги успокои и да им разкаже за снега, който се топеше, който се беше стопил, и за посланието, което обясняваше всичко и свеждаше тревогите им до нула, правеше ги несъществуващи, всеки искаше да изтрие тези тревоги от лицата на близките си, всеки искаше да ги приласкае в света на пеперудите и на празничното, в света на безгрижието…

Стефана А’Дора

от книгата Камера обскура

Прочетете също: Картичката 1

Снимка: me.zing.vn

Важно

Авторски права и ограничения свързани с тях

zdravivsekiden.com дава право на Потребителите да ползват всички услуги, които са предоставяни в Сайта само за лични нужди с нетърговска цел, при условие, че не се нарушават авторските права на zdravivsekiden.com или на трети лица, свързани пряко или косвено с материалите на Сайта. Не се разрешава материалите на този Сайта да се променят по никакъв начин, нито да бъдат копирани, публично разпространявани или раздавани за каквато и да било обществена или търговска цел. Употребата на публикуваните в този интернет Сайт материали в други сайтове е забранена.

Материалите на този Сайт са под закрилата на закона за Авторското право и сродните му права и всяка непозволена употреба може да бъде нарушение на авторско право, права върху търговски марки или други законови разпоредби.

zdravivsekiden.com си запазва правото да преотстъпва правата за публикуване на материали и всякакви части от информацията на Сайта, на трети лица при допълнително сключен договор, уреждащ правата и задълженията, в писмена форма между zdravivsekiden.com и лицето, публикуващо информацията.

Здрави всеки ден


Харесайте статията ако Ви е била полезна за да достигне до повече хора

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *