Жерар дьо Нервал, да разхождаш омар

Харесайте статията ако Ви е била полезна за да достигне до повече хора

Днес се навършват 205 години от рождението на Жерар дьо Нервал, френски поет, есеист и преводач, чието истинско име е Жерар Лабрюни. Печели популярност с превода на Фауст, високо оценен от самия Гьоте. Жерар дьо Нервал е една от водещите фигури на френския романтизъм. По убеждения е привърженик на деизма. След 1841 г. получава периодични пристъпи на шизофрения и се самоубива през 1855.

Разхождал ли е Жерар дьо Нервал домашния си любимец… омар из Париж?

nerval-lobster

Носят се легенди, че през 19 век френският поет романтик Жерар дьо Нервал (1808-1855) имал за домашен любимец омар на име Тибо и го водел на разходки из градините на Пале роял в Париж на каишка от синя копринена панделка. Когато го питали защо го прави, той отговорял

Защо омарът да е по-абсурден от куче? Или от котка, газела, лъв или всяко друго животно, което човек избере да води на разходка? Аз харесвам омарите. Те са спокойни, сериозни създания. Те знаят тайните на морето, не лаят, не обсебват духовното пространство на човек като кучетата. И Гьоте не обичаше кучета, а той не беше луд!

Историята е невероятна, но дали е истинска? Нервал наистина ли е извеждал омара си на разходки? На сайта си Марк Дери се рови в тази мистерия на воля.

Първо, Дери се допитва до литературоведи. Той открива, че те спорят относно истинността на историята. Оказава се, че първоначалният източник на историята е приятеля на Нервал, Теофил Готие, а един критик, Ричърд Сийбърт, мисли, че Готие е измислил историята като примамка за ‘впечатляване на буржоазното общество’. Но друг учен, Ричърд Хоумс смята, че историята може да е вярна, отбелязвайки че Нервал имал ‘добре изразен интерес към странни и екзотични животни’.

След това Дери се обръща към морски биолози, за да разбере дали би било физически възможно да се изведе омар на разходка. Отговорът, на кратко е, че би могло да е възможно, но не би било лесно, тъй като а) при идеални условия един омар ще издържи едва 30 или 40 минути без вода, и б) омарите не са създадени да ходят по земята. Те могат да излизат на сушата, ако са достатъчно стресирани, но не обичат да го правят. Даян Кауън от организацията ‘Опазване на омарите’ отсича, „Извеждането на омар на разходка в парка е жестока и садистична идея. Моля ви, дори не си го и помисляйте”.

А възможно ли е Нервал изобщо да е отглеждал омар в дома си? За да го прави той е щял да се нуждае от ‘голям контейнер с относително студена морска вода, която ще е било необходимо да се оксидира по някакъв начин’. Малко вероятно е Нервал да е можел да осигури всичко това.

Така че отговорът на въпроса дали Нервал наистина е разхождал омара си е, че, не, той почти със сигурност не го е правил. Но Дери предлага две други възможни обяснения на историята (освен предположението, че Готие я е измислил).

Кореспонденцията на Нервал разкрива, че веднъж по време на посещение в крайморския град Ла Рошел той се втурнал да спасява омар от мрежите на рибар и след това отнесъл омара у дома си. Може би оттук е тръгнала историята.

Самият Нервал описва в писмо до приятелката си от детството Лора Льобо абсурдната случка по време на почивката му в Ла Рошел така:

‘… и така, скъпа Лора, след като се върнах на градския площад, бях заговорен от кмета, който искаше от мен да се извиня за това, че съм откраднал омар от мрежите. Няма да те оттегчавам с цялата история, ще се задоволя с това да кажа само, че трябваше да платя глоба и сега малкият Тибо е тук с мен в града…’

Или може би (възможност #2) Нервал е измислил историята за разхождането на омар, като е искал тя да се възприема алегорично. С други думи разхожданият от Нервал омар е бил символичен, а не истински.

Дери отбелязва, че Нервал е ‘ревностен изследовател на окултното’, а омарите са изключително важни в някои окултни източници, като картите Таро. Например, картата Луна изобразява омар, изпълзяващ от водата на пътека, пазена от две кучета (или от куче и вълк) и водеща към пълната луна. Омарът в този случай се приема за символ на животно, стремящо се към просветление. Затова Дери пита:

Разхождането на омар – първоначално отхвърляно като симптоматично за лудостта на Нервал, а в днешно време използвано исторически като антибуржоазен акт – било ли е окултно заредено послание, насочено към всеки с гностични способности? Известният цитат на Нервал представлява ли сбитата медитация, предавана от картите Таро, за важността да се балансира рационалността на иднустриалната модерност и репресивността на буржоазното общество с креативните енергии на подсъзнанието? … Лаещите, ненаситни кучета на Нервал били ли са жестоките зверове на самоличността му, познати от картата Луна? Дали неговият ‘спокоен, сериозен’ омар не е бил сюрреалистичното помирение (или вероятно дори алхимичен или кабалистичен синтез) на мечтателния интелект на Луната с ‘изникващото от дълбините’ на подсъзнанието?

Източник: Boing-Boing, Did Gerard de Nerval really walk his pet lobster in Paris

Снимка: www.museumofhoaxes.com

Важно

Нямаме нищо против материалите, публикувани в сайта „Здрави всеки ден” да бъдат публикувани на други места, стига да са в същия вид и в публикациите да се дава линк към нашия сайт.

Здрави всеки ден


Харесайте статията ако Ви е била полезна за да достигне до повече хора
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *