Аутизъм: ‘Как храната излекува сина ми’
Разказ за това как ново лечение подобрява синдрома на Аспергер
Дълги пътешествия с кола и деца, задаващи въпроси, които нямат край, весели разговори и игри, от които най-накрая родителите ги заболява главата
Доскоро Хелън Бенет жадува с цялото си сърце малкото й момченце да се държи именно така.
Вместо това, петгодишният Том прекарва всички пътувания в колата – и повечето от дните си – в пълно мълчание.
Дори и очакването на Дядо Коледа не може да го задържи буден – заболяването аутизъм кара Том да заспива в най-неподходящото време!
Той е потънал в свой собствен свят и не може да участва пълноценно в живота около себе си поради форма на аутизъм, наречена синдром на Аспергер.
Опустошителните симптоми засягат почти всички области от живота му. В яслите, докато другите деца си играят, той седи сам, вглъбен в собствените си мисли и маниакално реди играчките си в прави линии.
Но през последните шест месеца всичко това се променя. Макар че лекарите й казват, че заболяването на сина й е нелечимо, Хелън откри лечение, което неузнаваемо подобри състоянието на сина й Том.
Когато се разжда малкото им момченце, Хелън и Пол Бенет са извън себе си от радост.
Но лекарите незабавно започват да лекуват детето с антибиотици, за да го предпазят от вирус, с който то се е заразило в утробата и Том расте с непрестано влошено здраве.
„Като бебе той непрекъснато повръщаше и като че ли пипваше всеки вирус”, казва 38-годишната Хелън.
Сънят му е много непостоянен. През първите две години от живота си Том спи едва по две или три минути и се буди. Когато навършва три години този модел се променя и той започва да спи прекомерно дълго следобед. С порастването на детето, Хелън и Пол започват да забелязват и други странности в поведението на Том. Той изглежда да се държи като другите деца.
„Най-обезпокоителният признак беше, че когато се развълнуваше или се концетрираше върху нещо, той започваше да маха с ръце бързо”, казва Хелън.
Негов си свят
Том също така става апатичен понякога, изчезва в негов си свят. Понякога започва да трепери неволно и изпада в ужасни гневни избухвания за неща, на които ‘нормалните’ деца не обръщат внимание.
Приятелите на Хелън, семейството й и дори медицинската сестра, която й помага й казват, че не трябва да се притеснява за поведението на Том. Често приемат, че той се превзема и че ще израсте това поведение, но Хелън е убедена, че нещо не е наред със сина й.
Първият човек, който се съгласява с нея е учителката на Том в яслите. Тя е работила с деца аутисти преди и предлага на Хелън да заведе Том при личния му лекар, за изследвания.
Хелън и Пол са отчаяни когато и лекарят им казва да не се притесняват за поведението на сина си, но по тяхно настояване той ги праща при специалист. След прегледа, специалистът поставя на Том диагнозата синдром на Аспергер.
Заболяването е форма на аутизъм, а аутизмът включва спектър от различни форми на разстройство на развитието, които засягат начина, по който човек общува и се отнася с хората около себе си.
Синдромът на Аспергер е в по-леко изразената част на аутистичния спектър. Това означава, че страдащите от него имат някои от симптомите на аутизма – като затруднение във формирането на взаимоотношения, проблеми с общуването и мания към стереотипни или повтарящи се действия – но в случая те не са толкова тежки като в другата част на аутистичния спектър, където може да се проявяват и неспособности за учене.
Не се знае какво причинява синдрома на Аспергер, но има редица теории, че може би той се задейства от физически фактор – като заболяване, например – което засяга развитието на мозъка.
Няма лечение
Макар че много пациенти с времето могат да бъдат научени как да общуват с другите, на Хелън й казват, че за това състояние няма известен лек.
„Чувствахме се абсолютно опустошени”, казва Хелън. „Никой не иска детето аутист – думата аутист буди представа за емоционално откъснато от света дете, което си удря главата в стената. Кой би искал такава съдба за детето си? Чувствах се ужасно.
„Винаги сме мислели, че Том ще е като нас; общителен и дружелюбен и с много приятели, но когато ни казаха, че има синдрома на Аспергер, ние осъзнахме, че синът ни няма да иска да прави тези неща и никога няма да е като нас.
„В семейството ми нямаме аутисти, така че нямах идея какво да очаквам. Лекарите и специалистите все ми казваха, че това е психично заболяване, за което няма лек. Просто трябваще да се научим да живеем с него”.
Хелън трябва да се примири с идеята, че синът й никога няма да има близки отношения с нея, отношения на каквито самата тя се е радвала като дете с родителите си. Тя трябва също да приеме, че той никога няма да й каже, че я обича и ще остане напълно безразличен към чувствата й.
Хелън започва свое разследване за синдрома на Аспергер. Колкото повече научава, толкова по-ядосана и безсилана се чувства.
„Експертът по детска психология ми каза, че Том може да бъде тормозен когато тръгне на училище и че ще му е трудно да се сприятелява”, казва тя. „Помислих си, че не искам това за сина си и бях решена да намеря нещо, което да му помогне”.
Храната
Случайно една приятелка на Хелън е посетила семинар за лечението на синдрома на Аспергер и аутизма с храна. Лекарката, изнесла семинара д-р Джийн Мънроу имала клиника за лечение на деца с поведенчески заболявания в град Хемъл Хемстед, където живее семейство Бенет.
Само след едно посещение при д-р Мънроу в намиращата се наблизо болница Брейкспиър, Хелън разбира, че е намерила решението за болестта на Том.
Д-р Мънроу вярва, че аутизмът и синдромът на Аспергер се причиняват от увреждане на червата. Нейната теория е, че даването на антибиотици на децата през първата година от живота им – или по време на бременността – уврежда лигавицата на червата и я прави пореста (пропусклива).
Това увреждане засяга начина, по който хората с аутизъм храносмилат храната. Обикновено тялото разгражда някои протеини в храната в съставки, наречени пептиди. Тези пептиди след това се разграждат на по-дребни частици, които лесно могат да преминат през стената на тънките черва.
Но понеже се смята, че антибиотиците могат да накарат червата да станат по-пропускливи, тънките черва на засегнатите от аутизъм хора абсорбират пептидите преди те да са били разградени както трябва.
Тези пептиди след това преминават в кръвотока, увреждайки мозъка и причинявайки симптомите
Някои от тези пептиди имитират действието на наркотика морфин, така че дете, страдащо от аутизъм се очаква да има високи нива от този подобен на морфина химикал в кръвта си.
„Том непрекъснато беше на антибиотици през първите шест месеца от живота си, затова тази теория ми се стори смислена”, казва Хелън. ‘Тестът на урината потвърди, че той има високи нива от този морфин в кръвта си. Това обясняваше високия му праг на болка, необичайните модели на сън и другите симптоми – изглежда бяхме намерили лек за заболяването на Том”.
Чувствителност
По-голямата част от тези пептиди е определено, че идват от глутена, захарта и млечните продукти, затова д-р Мънроу препоръчва на своите пациенти да елиминират тези храни от храната си. Допълнителен тест за чувствителност може да е необходим след това, за да се определят и други възможни причинители на симптомите.
Хелън поставя Том на режим на хранене без глутен, млечни продукти и захар през юли, един месец след първото им посещение в клиниката. Само след четири месеца Хелън е поразена от промяната в неговото поведение.
Тя казва, че той става все по-осъзнат за света около себе си, и че е започнал да се интересува от други хора – като задава въпроси. Започнал е също да запомня повече информация и да я възпроизвежда много по-лесно от преди.
Друг симптом на аутизма са черните кръгове под очите, считани че са причинени от неспособността на децата аутисти да абсорбират необходимото количество хранителни вещества от храната. Том също имал такива кръгове, но след промяната в начина му на хранене, те на практика изчезват.
Най-голямата промяна в поведението на Том е взаимодействието му с другите деца. Хелън казва „Преди започването на диетата виждах, че другите деца си говорят, но Том не се присъединяваше към тях. Той винаги беше твърде вглъбен в собствените си занимания като например маниакално да подрежда играчките си в стройни редици.
„Той така и нямаше близък приятел, но сега има голяма група от приятели, които си ходят на гости по къщите. Той дори си има мъничка приятелка – гадже”!
Том ще трябва да следва този начин на хранене цял живот, за да контролира симптомите на синдрома на Аспергер, но това е сходно с хората, които имат алергия към млечните продукти и глутена и не трябва да ги ядат. Може да се наложи да му се направят още тестове за чувствителност към храни и т.н., за да се определи дали няма и други храни, предизвикващи симптомите му.
Промяната
След промяната в поведението на Том, Хелън и Пол вече чувстват, че имат шанса да опазнаят ‘истинския’ си син, но все още не правят големи планове за бъдещия му живот или кариера.
Състоянието на Том се е подобрило с 80% и Хелън и Пол имат надежда, че някой ден той може напълно да оздравее. Ако поведението му продължава да се подобрява така драматично, както досега това е реална възможност.
„Забелязах разлика след само два дни на тази диета, и то наистина драматична разлика”, казва Хелън. „Обикновено при дълги пътувания с кола с Том седим тихо и той е погълнат в собствения си свят”.
„Но този път докато пътувахме той каза, ‘Виж мамо, дърво’ и аз едва не блъснах колата”! За първи път той показа интерес към заобикалящото го и това ми дава истинска надежда за бъдещето”.
Розалинд Раян
Източник: Autism: ‘how diet cured my son’ Saturday, 9 November 2013
http://www.dailymail.co.uk/health/article-149500/Autism-diet-cured-son.html
Снимка: www.icare4autism.org
Още за аутизма: Хранителна добавка намалява риска от аутизъм наполовина
Прочете още: Медицинската марихуана спира епилептичните припадъци на дете
Ако статията ви харесва, молим ви да я споделите. Някъде някой може да се нуждае именно от тази информация.
Авторски права и ограничения свързани с тях
zdravivsekiden.com дава право на Потребителите да ползват всички услуги, които са предоставяни в Сайта само за лични нужди с нетърговска цел, при условие, че не се нарушават авторските права на zdravivsekiden.com или на трети лица, свързани пряко или косвено с материалите на Сайта. Не се разрешава материалите на този Сайта да се променят по никакъв начин, нито да бъдат копирани, публично разпространявани или раздавани за каквато и да било обществена или търговска цел. Употребата на публикуваните в този интернет Сайт материали в други сайтове е забранена.
Материалите на този Сайт са под закрилата на закона за Авторското право и сродните му права и всяка непозволена употреба може да бъде нарушение на авторско право, права върху търговски марки или други законови разпоредби.
zdravivsekiden.com си запазва правото да преотстъпва правата за публикуване на материали и всякакви части от информацията на Сайта, на трети лица при допълнително сключен договор, уреждащ правата и задълженията, в писмена форма между zdravivsekiden.com и лицето, публикуващо информацията.
Здрави всеки ден
