Рибешка му работа

Робърт Палмър срещна своята морска сирена в полунощ на брега на океана, някъде между Кейп Код и Маями. Беше на гости на приятели, но когато те си легнаха на него още не му се спеше и излезе да се разходи по огряния от луната блестящ плаж. Тръгна по една извивка на бреговата линия и попадна на нея, седяща на затънал в пясъка пън и решеща красивата си дълга, черна коса.

Робърт знаеше, разбира се, че морски сирени в действителност не съществуват… но съществуваща или не, тя беше там. Той се приближи и когато беше само на няколко крачки от нея, се покашля.

Стресната, тя отметна назад косите си, които криеха лицето и гърдите й и той видя, че тя бе по-красива, отколкото той можеше да си представи, че което и да било същество може да бъде.

Тя се вгледа в него, тъмносините й очи разширени от уплаха в началото. После попита:

–       Ти човек ли си?

Робърт изобщо нямаше съмнения по въпроса; увери я, че е човек.

Страхът изчезна от очите й и тя се усмихна:

–       Слушала съм за хората, но още не съм срещала такива. – Махна му да седне до нея на зарития пън.

Робърт не се подвуоми. Седна и те го удариха на лаф и след известно време ръката му я обгърна, а когато най-накрая тя каза, че трябва да се връща в морето, той я целуна за лека нощ и тя му обеща да се срещне отново с него на другия ден в полунощ.

Той се върна в къщата на приятелите си шеметно замаян от щастие.

Беше влюбен.

Три нощи поред се среща с нея и на третата нощ й каза, че я обича, че иска да се ожени за нея… но, че има един проблем…

–       И аз те обичам, Робърт. А проблемът, който имаш предвид може да се разреши. Ще повикам Тритон.

–       Тритон ли? Думата ми се струва позната, но…

–       Морския демон. Притежава магически способности и може да оправи нещата за нас, така че да можем да се оженим, а после ще ни ожени. Добър плувец ли си? Ще трябва да плуваме навътре, за да се срещнем с него; Тритоните никога не се приближават до самия бряг.

Той я увери, че е превъзходен плувец, а тя обеща да доведе Тритон следващата нощ.

Изпаднал в екстаз, той се върна в къщата на приятелите си. Не знаеше дали Тритонът ще превърне любимата му в човешко същество или него самия в тритон, но не му пукаше. Толкова бе пощурял по нея, че стига да бъдат еднакви и да могат да се оженят, не го интересуваше под каква форма щеше да се осъществи това.

Тя го чакаше на следващата нощ, нощта на тяхната сватба.

–       Седни, – нареди му тя. – Когато пристигне, Тритонът ще надуе раковинения си рог.

Седяха прегърнати, докато чуха призива на раковинен рог, гърмящ далече навътре в морето. Робърт бързо свали дрехите си и я отнесе във водата; плуваха, докато стигнаха до Тритона.

–       Искате ли да бъдете свързани в брак?

Те и двамата казаха страстно:

–       Да!

–       Тогава, – каза Тритонът, – провъзгласявам ви за тритон и тритонка.

И Робърт откри, че вече не плува изправен във водата; няколко движения на силната змиевидна опашка с лекота го задържаха на повърхността. Тритонът изсвири един тон с раковинения си рог, оглушителен от близкото разстояние, и отплува.

Робърт доплува до жена си, прегърна я и я целуна. Но нещо не беше наред; Целувката беше приятна, но липсваше истинския трепет, тръпката в слабините, както когато я целуваше на брега. Всъщност той изведнъж осъзна, че не си чувстваше слабините. Но как…?

–       Ама как…? – попита я той. – Искам да кажа, любов моя, ние как ще…?

–       … се размножаваме ли? Много просто, скъпи, и няма нищо общо с противния начин, по който го правят сухоземните. Виждаш ли, ние сме бозайници, но снасяме яйца. Аз снасям яйце когато му дойде времето и когато то се излюпи, отглеждам нашето тритонче. Твоята роля е…

–        Да? – попита Робърт загрижено.

–        Като на другите риби, скъпи. Ти просто плуваш над яйцето и го оплождаш. Фасулска работа.

Робърт простена и изведнъж решил да се удави, пусна булката си и заплува към дъното на морето.

Но разбира се имаше хриле и не се удави.

Фредерик Браун

Превела: Стефи Коен

Източник: ‘Nightmares And Geezenstacks’ by Frederic Brown

Снимка: palnk.deviantart.com

Прочетете още от същия автор: Кошмар в бяло; Кошмар в сиво; Безсмъртност; Отстъпление; Номер с въже; Кошмар в жълто; Отскок; Страхотно – в “Лечебни думи’.

Ако статията ви харесва, молим ви да я споделите. Някъде някой може да се нуждае именно от тази информация. 

Авторски права и ограничения свързани с тях

zdravivsekiden.com дава право на Потребителите да ползват всички услуги, които са предоставяни в Сайта само за лични нужди с нетърговска цел, при условие, че не се нарушават авторските права на zdravivsekiden.com или на трети лица, свързани пряко или косвено с материалите на Сайта. Не се разрешава материалите на този Сайта да се променят по никакъв начин, нито да бъдат копирани, публично разпространявани или раздавани за каквато и да било обществена или търговска цел. Употребата на публикуваните в този интернет Сайт материали в други сайтове е забранена.

Материалите на този Сайт са под закрилата на закона за Авторското право и сродните му права и всяка непозволена употреба може да бъде нарушение на авторско право, права върху търговски марки или други законови разпоредби.

zdravivsekiden.com си запазва правото да преотстъпва правата за публикуване на материали и всякакви части от информацията на Сайта, на трети лица при допълнително сключен договор, уреждащ правата и задълженията, в писмена форма между zdravivsekiden.com и лицето, публикуващо информацията.

Здрави всеки ден