НОСЯТ ЛИ ОПАЛИТЕ ЛОШ КЪСМЕТ?

Дълги години опалът се опитва да се отърси от слуховете и митовете, че носи лош късмет. Този мит, подхранван от фолклора, погрешни схващания, суеверия, семейни предания и недоволни търговци на диаманти отрежда на опала доста трудна съдба. С настъпването на ерата на разума и науката това вярване до голяма степен вече е отживелица, но и днес все още се долавя отглас от старото суеверие. Разбира се, както при всяка недоказуема теория, трябва сами да прецените, но ние твърдо заставаме на страната на скептиците. В крайна сметка, ние притежаваме и обичаме опалите вече повече от четиридесет и пет години и те са ни носили единствено късмет!

Късметът на опала през вековете

Фолклорът, свързван с кристалите, скъпоценните и полускъпоценните камъни, е толкова древен, колкото и разнообразен. Голяма част от тези традиции датират още от зората на цивилизацията, когато накитите са се носили не само като украшение, но и за защита срещу окултни сили и човешка неразумност. Смятало се е например, че аметистът отрезвява пияните, укротява сексуалната страст и лекува оплешивяването. Вярвало се е, че аквамаринът закриля мореплавателите, докато изумрудите повишават плодовитостта и интелигентността, даряват с пророчески дарби и с други необикновени способности. Рубините са осигурявали защита срещу всякакви нещастия, превръщали са враждебно настроените съседи в приятели и са издигали обществения статус на притежателя си.

Лошата слава на опала обаче от векове занимава фолклористите. Около този безобиден камък са се родили невероятни легенди и поучителни истории, целящи да възпрат онези, които иначе биха могли да се почувстват фатално привлечени от пламенния му блясък. И до днес това странно предубеждение към опалите е живо в някои краища на света – най-вече в райони като Южна Европа и Близкия изток, където бижутерите отказват да ги предлагат, а клиентите – да ги купуват.

В хода на историята, докато много камъни са били ценени заради своите положителни магически свойства, други са били заклеймявани като носители на злото. Никой скъпоценен камък не е бил хулен повече от злочестия опал. Смятало се е, че вещици и магьосници използват черни опали, за да засилят собствените си магически сили или да ги насочат като лазерни лъчи към хора, на които искат да навредят. Средновековните европейци са изпитвали ужас от опала заради приликата му с „лошото око“, както и заради външното му сходство с очите на котки, крастави жаби, змии и други обичайни създания, свързвани със силите на ада.

Вярвало се е, че опал, напълно пропит със зло, е способен да осакати или дори да убие всеки, достатъчно неблагоразумен да го носи или притежава. Макар да съществуват малко на брой предания, целящи да потвърдят това, въпросното вярване се е запазило – подобно на онези стари, но удивително устойчиви поверия за минаването под стълба, настъпването на пукнатина в тротоара или позволяването на черна котка да пресече пътя ни. Подобни популярни суеверия ще ни съпътстват винаги, но колкото и причудливи да изглеждат, повечето от тях имат съвсем прозаичен произход.

Ранните години – Опалът носи късмет

Римляните утвърждават опала като скъпоценен камък, като се снабдяват с него от търговци от Близкия изток. Смята се, че опалите от онзи период са добивани в Черновиц – планински район, който по онова време е бил част от Унгария, а днес попада в границите на Словакия. В ранния период на Римската империя обаче се е вярвало, че източник на опалите е Индия – погрешно схващане, насаждано от търговците с цел защита на собствените им интереси.

Вярвало се е, че опалът съчетава красотата на всички скъпоценни камъни, а в римската история е добре документирано, че цезарите са подарявали опали на съпругите си за късмет. Те са поставяли опала непосредствено след изумруда по значимост и са го носели като талисман, тъй като се е смятало, че подобно на дъгата, той носи щастие на своя притежател. В епохата, когато Рим разгръща легионите си из Европа и Африка, римският сенатор Ноний избира изгнанието пред това да продаде ценния си опал на Марк Антоний, който искал да го подари на прочутата си възлюбена Клеопатра.

Всъщност, през римската епоха този скъпоценен камък се е носел като талисман за късмет, тъй като се вярвало, че – подобно на дъгата – той носи благополучие на своя притежател. За римляните той е бил символ на надежда и чистота. Наричали са го още „камъкът на Купидон“, тъй като е напомнял за чистия и сияен тен на бога на любовта. Древните гърци вярвали, че опалът дарява собственика си със способността да предвижда и пророкува, докато според арабския фолклор камъкът е паднал от небето заедно със светкавиците. В източните традиции го наричат ​​„котва на надеждата“. Опалът е камъкът на надеждата и рожденният камък за месец октомври.

Необикновените сили на опала

Още в древността на опала са приписвани магически свойства; според традицията той е помагал на притежателя си да вижда безгранични възможности. Вярвало се е, че камъкът внася яснота, като усилва и отразява чувствата, както и потиснатите емоции и желания. Смятало се е също, че той намалява задръжките и насърчава спонтанността.

През VII век се е вярвало, че опалите притежават магически свойства, а векове по-късно Шекспир е описал опала като „това чудо и кралица на скъпоценните камъни“. Народите на Изток също са търгували активно с този скъпоценен камък, за който се е вярвало, че носи късмет и засилва свръхсетивните способности.

Въпреки това, през целия период, в който унгарските мини са снабдявали Европа с опали – включително камъка за короната на римски император – са битували суеверия, приписващи на този пъстър камък зли сили и болести. През XI век епископ Марбод от Рен пише за опала: „…Той е покровител на крадливия род; дарява притежателя си с изключително остро зрение, но замъглява очите на всички останали с непрогледен мрак.“ Смята се, че това се основава на представата, че опалът прави притежателя си невидим и затова този камък е служил като талисман на крадци, шпиони и разбойници!

Смятало се е също, че опалите притежават способността да се телепортират. Бижу с опал можело внезапно да изчезне от видно място, само за да се появи седмици или месеци по-късно съвсем неочаквано на друго място. Разбира се, причината за това може да е била обикновена разсеяност.

Страхът от и неприязънта към опала не попречиха на появата на алтернативни поверия, представящи камъка като символ на надеждата, невинността и чистотата. Арабите по времето на Мохамед са се възхищавали изключително много на този скъпоценен камък и са вярвали, че той е донесен на земята от светкавици. Европейските писатели и поети от Средновековието също са възхвалявали опала, като са му приписвали лечебни за очите свойства и способност да предпазва децата от хищни зверове, да прогонва злото и да прави развлеченията, приятелствата и любовните връзки много по-интензивни и приятни. В Германия и Скандинавия са насърчавали светлокосите девойки да носят фиби с опали, тъй като се е смятало, че те придават вълшебен блясък на русите им коси и ги предпазват от ледения дъжд, вятър и от другите сурови прояви на северния климат.

През Средновековието опалът е бил известен като „камък на очите“ поради вярването, че е от съществено значение за доброто зрение. Смятало се е, че жените със светли коси носят огърлици от опал, за да предпазват косата си от загуба на цвят. В някои култури се е вярвало, че въздействието на опала върху зрението може да направи притежателя му невидим. Опали са били вграждани във френските кралски регалии, а Наполеон подарява на съпругата си, императрица Жозефина, великолепен червен опал с ярки алени отблясъци, наречен „Изгарянето на Троя“.

Урочасването

Средновековните европейци избягвали опала заради приликата му с очите на някои „зли“ животни, като например котките. Страхът от „урочасване“ – явление, срещано в културите по целия свят – е бил и си остава особено силно изразен в Средиземноморието. Най-просто казано, този израз обозначава завистлив или злонамерен поглед, целящ да причини вреда. Вярвало се е, че вещиците притежават тази зловеща сила в изобилие, макар че и обикновени хора с неизявени магически дарби също са можели да я упражняват, макар и несъзнателно. „Урочасването“ действало, както пряко, така и косвено. То можело да порази набелязаната жертва с болест или смърт на място, да погуби членове на семейството, да съсипе реколтата, да разболее добитъка или да предизвика буря, способна да срине до основи къща, село или дори цял град.

Свързването на опала с „урочасването“, вероятно води началото си от Англия по времето на кралица Елизабет I. Там камъните са били наричани ophals – съкратена форма на гръцката дума ophthalmos, означаваща човешко око. В Британия през XVI век съществуването на „зли очи“ се е приемало за факт, точно както и вярата в поличби и предзнаменования. В съзнанието на суеверните поданици на Елизабет I окултната връзка между „офалс“ и ophthalmos е изглеждала едновременно очевидна и зловеща.

В действителност обаче истинската етимология на думата няма нищо общо с очите. Тя извървява следния исторически път:

• Санскрит: Коренът идва от думата upala, което означава просто „скъпоценен камък“.
• Гръцки: Преминава в opallios, носещо значението „да видиш промяна на цвета“.
• Латински: Римляните я адаптират като opalus, като за тях камъкът е бил символ на надежда, чиста магия и изключително добър късмет.

Страхът от „злите очи“ прекосява Атлантика заедно с европейските заселници. В пуританска Нова Англия колонистите носели медальони във формата на сърце, съдържащи молитви, за да се предпазват от безбожния поглед на слугите на Сатаната – вещици, магьосници и практикуващи магия, които можели да бъдат открити на всяка горска поляна, във всяка изоставена плевня и под всяко легло.

Иронията е, че те напълно грешели. Думата „опал“, всъщност произлиза от римското opalus – предшественик на съвременния опал, за който се е вярвало, че лекува слепота и прави човека невидим за враговете му. Opalus е бил смятан за един от камъните с най-благотворни свойства. За римляните, които по свой собствен начин са били дори по-суеверни от елизабетинците, той със сигурност не е имал нищо общо със „злите очи“.

Чума, смърт и бедствия

В края на XVIII и през XIX век опалът изгубил популярността си, тъй като бил свързван с епидемии, глад и падението на монархии. Опалът се свързвал и с чумата, наричана още Черната смърт – болест, върлувала в средата на XIV век и погубила повече от една трета от населението на Европа, както и значително по-голяма част от хората в съседните територии. Докато Европа била опустошавана от Черната смърт, се носели слухове, че опал, носен от заразен човек, сияел в ярки цветове до самия момент на смъртта, а след това губел блясъка си. Тъй като чумата държала Европа в обсада, отчаяните хора търсели изкупителна жертва. Намерили я в лицето на евреите, еретиците и, разбира се, в несправедливо набедения опал.

Кралица Виктория обаче допринесла много за промяната на тази неоснователна лоша слава. Тя се увлякла по опалите, поддържала забележителна лична колекция и ги носела през цялото си управление.

„През 1348 г. – година, попадаща в астрологичен подцикъл под влиянието на Марс – Венеция била връхлетяна от разрушителни земетресения, приливни вълни и чума“, пише Изидор Козмински в книгата си Магията и науката за бижутата и скъпоценните камъни (The Magic and Science of Jewels and Stones). „За броени месеци епидемията погубила две трети от населението на града без да щади нито богати, нито бедни, нито млади, нито стари. Говори се, че по онова време опалът бил любим камък на италианските бижутери и често се използвал в работата им. Разказва се още, че опалите, носени от заразените, внезапно започвали да сияят ярко, а блясъкът им напълно изчезвал със смъртта на притежателя. Легендата гласи, че тогава опалът се превърнал в обект на ужас и започнал да се свързва със смъртта на жертвата.“

Векове по-късно, един испански крал допринася за още по-голямото опетняване на и без това носещия лоша слава опал. В края на XIX век Алфонсо XII се влюбва безумно в красива аристократка – графиня Дьо Кастиьон. Графинята отвръща на чувствата на краля, но месеци преди двамата да сключат брак, неверният Алфонсо се жени за друга жена – принцеса Мерседес. Решена да си отмъсти, графинята изпраща на двойката сватбен подарък: великолепен опал, инкрустиран в масивен пръстен от най-чисто злато. Принцесата е мигновено очарована от подаръка и настоява съпругът ѝ да го сложи на пръста ѝ. Той изпълнява желанието ѝ, а два месеца по-късно принцесата умира при мистериозни обстоятелства.

След погребението Алфонсо подарява пръстена на баба си, кралица Кристина, която почти веднага след това също издъхва. Впоследствие пръстенът преминава у сестрата на Алфонсо – инфантата Мария дел Пилар. Мария също умира, очевидно станала жертва на същата странна болест, погубила и другите две жени. Пръстенът отново остава без собственик и когато снахата на Алфонсо проявява интерес към него, той ѝ го дава – с обичайния резултат.

Изпаднал в тежка депресия, кралят решил да сложи край на всичко, като надене пръстена на собствения си пръст – точно както Клеопатра е приела ухапването на аспида, за да прекрати страданията си. Само след малко повече от месец пръстенът причинил на Алфонсо същото, което змията сторила на египетската царица. Накрая пръстенът бил окачен на златна верижка около шията на статуята на покровителката на Мадрид – Дева Мария от Алмудена. Това сложило край на невероятната поредица от трагични събития, но дали скъпоценният камък наистина е бил виновен за нещастията, сполетели кралското семейство? Според Козмински това изглежда малко вероятно.

„Трябва да се има предвид, че по това време в Испания върлувала холера“, пише той в книгата си Магията и науката за бижутата и скъпоценните камъни. „През лятото и есента на 1885 година от нея загинали над 100 000 души. Болестта поразявала хора от всички слоеве на обществото – от кралския дворец до селската колиба, като според някои сведения смъртността достигала 50 процента от населението. Би било също толкова нелепо да се обвинява опалът за това бедствие, колкото е било нелепо да се прави това по време на споменатата по-рано чумна епидемия във Венеция. Единственото, което може да се каже, е, че в този случай опалът не се оказал талисман, носещ добро на испанския крал Алфонсо XII и на онези, които го получили от ръката му, както и че според философията за благоприятното привличане и отблъскване човекът, камъните, металите и всички природни обекти се подчиняват на един и същ закон.“

Ан от Гайерщайн

Една от най-тъжните истории, свързани с опала, произтича от често споменаваното погрешно тълкуване на последния роман на сър Уолтър Скот – Ан от Гайерщайн от 1829 година, който завинаги свързва този камък с нещастието. Без да са прочели третия том, читателите стигат до прибързаното заключение, че героинята е омагьосана, че нейният магически опал губи цвета си при допир със светена вода и че тя умира в резултат на това. След внимателен анализ на текста, Сай Фрейзър установява в статия за списание Lapidary Journal, че и трите твърдения са неверни. Оказва се, че опалът – който всъщност е принадлежал на екзотичната баба на Ан – е избледнял, за да предупреди собственичката си за опасност от отравяне (което е и действителната причина за смъртта на бабата). Въпреки това, само този единствен литературен труд води до спад на цените на опала наполовина в рамките на една година и парализира европейския пазар на камъка за десетилетия напред.

Джордж Ф. Кунц, автор на книгата The Curious Lore of Precious Stones (Любопитните предания за скъпоценните камъни), отбелязва: „Едва ли има съмнение, че голяма част от съвременните суеверия относно предполагаемата злокобност на опала се дължат на невнимателен прочит на романа на сър Уолтър Скот Ан от Гайерщайн. Тази забележителна история… не съдържа нищо, което да подсказва, че Скот действително е възнамерявал да представи опала като камък, носещ нещастие.“

Злополучни бижутери

Друг фактор, допринесъл за лошата слава на опала, може би е обстоятелството, че той е сравнително крехък скъпоценен камък. Опалите имат твърдост от 5.5 до 6.5 по скалата на Моос и са подобни по твърдост на стъклото за прозорци или лунния камък, но са по-меки от кварца (7), топаза (8), и диаманта (най-твърдият скъпоценен камък с твърдост 10) и могат да се счупят при неправилно или грубо боравене с тях. Това вероятно е подхранило представата, че опалът носи „лош късмет“, тъй като всеки би изпитал огромна болка, ако загуби такъв красив и ценен камък или семейна реликва. Тъй като се драскат лесно, бижутата с опал трябва да се съхраняват отделно от по-твърдите скъпоценни камъни.

„Възможно обяснение за суеверния страх, който опалът е всявал в миналото, може да се открие във факта, че майсторите, на които са поверявани камъните за шлифоване или вграждане, понякога са имали нещастието да ги счупят по време на работа“, пише Джордж Фредерик Кунц в книгата си Любопитните предания за скъпоценните камъни (The Curious Lore of Precious Stones).

„Често това не се е случвало по вина на самите майстори, а се е дължало на естествената крехкост на опала. Тъй като те са носели отговорност пред собствениците за всяка повреда по камъните, у тях бързо се е формирало предубеждение и те са започнали да ги смятат за камъни, носещи нещастие. Много широко разпространените суеверия нямат друго основание освен това, тъй като първоначалната причина – понякога напълно рационална – бързо се забравя, а народното въображение създава съвсем различна история, която по-силно въздейства на сетивата.“

Един кралски опал наистина донесъл ужасно нещастие на злочестия златар, който го счупил, докато се опитвал да го вгради в бижу. Безпощадният крал Луи XI заповядал да му отрежат ръцете! Не е изненадващо, че след този случай малцина от колегите му са казвали нещо добро за опала пред купувачите; затова мнозина отдават лошата слава на камъка именно на трудностите, които майсторите са срещали при неговата обработка и вграждане.

Огорчени търговци

Някои твърдят, че търговците на диаманти от средата на XIX и началото на XX век са разпознали забележителните качества на опала и са осъзнали, че той ще се превърне в сериозна заплаха за поминъка им. Когато през 90-те години на XIX век на пазара се появява висококачествен австралийски опал, се смята, че диамантените картели активно са разпространявали неверния слух, че опалът носи нещастие, с което сериозно са накърнили репутацията на този камък.

Опалът, със своята изумителна игра на цветове, е ставал все по-популярен и е можел да застраши доходоносната търговия с диаманти, особено след като добивът му е придобил търговски мащаби. Според преданието, завистливи търговци на диаманти са насаждали убеждението, че опалите носят нещастие, за да защитят интересите си и да злепоставят камъка. Някои от тези слухове са се наложили и са се превърнали в суеверия, които се повтарят и до днес.

Камъкът на късмета

В изданието от 1922 година на книгата си Магията и науката за бижутата и скъпоценните камъни, Изидор Козмински отбелязва, че „може би срещу никой друг скъпоценен камък предразсъдъците на суеверното невежество не са властвали така, както срещу прекрасния опал“.

Той също така цитира няколко исторически сведения за магическите свойства на опала, включително историята за френски барон, живеещ в Лондон, който притежавал опал, съхраняван в семейството му още от XII век. През 1908 година той занесъл опала в „Лондон Павилион“, където гадател му предсказал, че камъкът ще му донесе късмет и че скоро ще наследи 500 000 паунда. Лондонският вестник Evening News съобщил, че само след няколко дни предсказанието се сбъднало; в статията се споменавало и че върху древния опал имало едва забележим надпис на староиспански, който в превод означавал „Късмет“.

Друга история разказва за богат финансист от Ситито, който занесъл своя „пръстен с опал“ при бижутер, тъй като искал да го продаде заради нещастията, които камъкът му донесъл. Той разказал как, след като започнал да носи пръстена, съпругата му се разболяла – състояние, което засегнало и сина му – а самият той се сблъскал с финансови затруднения и здравословни проблеми, наред с много други неволи. Бижутерът обаче само се усмихнал и му показал, че камъкът в пръстена всъщност не е опал, а лунен камък. Единствено въображението на мъжа било приписало на пръстена тези неприятни свойства.

Съществуват множество истории за това как опалът носи късмет на хората – включително на много миньори, които са натрупали състояние и са имали дълъг и благополучен живот. Един добре известен разказ идва от Историческото дружество на Лайтнинг Ридж (Lightning Ridge Historical Society). Мик Маккормак, млад миньор от Лайтнинг Ридж, потеглил с мотора си, когато била обявена войната, за да се запише доброволец, като просто казал на приятелите си: „Ще се върна“. Минал цял един живот и ето че един много възрастен мъж седял в хотела на Лайтнинг Ридж и показвал парче опал, което сам бил добил и носил със себе си през Първата световна война. Докато го показвал, един купувач му предложил 1500 австралийски лири за камъка. Старецът отвърнал: „1500 лири? В никакъв случай, приятелю – не бих го дал дори за петнайсет хиляди. Носих този опал със себе си по време на войната и си спомням един момент, в който си мислех, че това е последният ми ден на земята. Около мен загиваха хора. Беше нощ, виждаха се отблясъците от оръдията, а снарядите се взривяваха навсякъде около нас. Косата ми настръхваше, потях се. Бях наистина уплашен. Опалът беше в джоба на куртката ми. Извадих го, погледнах го и нещо… някак си… ме успокои. Гледах опала в ръката си и си мислех: „Някой ден трябва да се върна в Ридж. И ще се върна! И ще върна този камък там, откъдето е дошъл“. Не, приятелю, този камък не може да се купи с пари.“ Няколко стари миньори най-накрая разпознали кой бил този възрастен мъж. Били израснали заедно като деца и това бил старият им приятел Мик, който удържал на думата си и най-после върнал камъка си у дома.

Някои хора вярват, че опалът носи лош късмет… но ние в „Opals Down Under“ смятаме, че лош късмет е да нямаш такъв! Един човек, който би потвърдил думите ни, е Хари Брукарц – собственик на магазин за опали на ъгъла на „Мартин Плейс“ и „Касълрей Стрийт“ в Сидни. През 40-те и 50-те години на миналия век Хари печели многократно от лотарията и отдава успехите си на „късмета, който носи опалът“. Голямата печалба от 120 000 долара (60 000 паунда), която той добавя към активите си, сама по себе си представлява солидно състояние.

Въпреки всичко това – и още много други неща – лошата слава на опалите се е запазила през вековете. Това отчасти може да се обясни с човешката природа. За повечето хора един „лош“ опал винаги ще бъде по-привлекателен от добрия; един прокълнат опал буди по-силен интерес от онзи, който носи късмет, отблъсква зли влияния или лекува. Ние, хората, обичаме мистериите – и колкото по-мрачна е една мистерия, тя толкова повече ни допада.

Източник:

https://www.opalsdownunder.com.au/learn/are-opals-bad-luck/

Прочетете още:

Как да пречистваме според фън шуй части от дома си с кристали

Лечебни кристали – как да ги използваме

Камъкът на родените през септември: Открийте елегантността на сапфира

Зареждане на мозъка, тялото и духа с кристали

Тайните на лечението с кристали, пълен указател

Повишете енергията си с тази заредена с кристали разкрасяваща вода

Шунгит: Чудодейният камък

Масло за благоденствие

Бъдете здрави

Очаквайте още полезни статии за това как да поддържаме здравето си, как да не остаряваме и как да се предпазваме от болестите.

Ако статията ви харесва, молим ви да я споделите. Някъде някой може да се нуждае именно от тази информация. 

Авторски права и ограничения свързани с тях

zdravivsekiden.com дава право на Потребителите да ползват всички услуги, които са предоставяни в Сайта само за лични нужди с нетърговска цел, при условие, че не се нарушават авторските права на zdravivsekiden.com или на трети лица, свързани пряко или косвено с материалите на Сайта. Не се разрешава материалите на този Сайта да се променят по никакъв начин, нито да бъдат копирани, публично разпространявани или раздавани за каквато и да било обществена или търговска цел. Употребата на публикуваните в този интернет Сайт материали в други сайтове е забранена.

Материалите на този Сайт са под закрилата на закона за Авторското право и сродните му права и всяка непозволена употреба може да бъде нарушение на авторско право, права върху търговски марки или други законови разпоредби.

zdravivsekiden.com си запазва правото да преотстъпва правата за публикуване на материали и всякакви части от информацията на Сайта, на трети лица при допълнително сключен договор, уреждащ правата и задълженията, в писмена форма между zdravivsekiden.com и лицето, публикуващо информацията.

Здрави всеки ден