Говорещи дървета – Част 1: Разговарят ли помежду си градските дървета?
В новата си поредица „Говорещи дървета“ (Talking Trees) привеждам изводите от докторската си дисертация, посветена на концепцията „Интернет на природата“ (Internet of Nature), в кратки и достъпни публикации, подходящи за широката аудитория. Изследването ми допринася за развитието на екологичното инженерство, като проучва потенциала на иновативни технологии за мониторинг на градската екосистема – и по-конкретно на градските почви и гори. Вярвам, че технологиите могат да бъдат мощен инструмент, и се надявам чрез тази поредица да покажа как превръщането на градските екосистеми в полезни дигитални данни може да ни помогне да създадем по-здравословна, по-щастлива и по-устойчива градска среда.
Преди близо три десетилетия, докато разработваше докторската си дисертация, горският еколог д-р Сюзан Симард откри, че дърветата съобщават за нуждите си, споделят вода и хранителни вещества и дори изпращат сигнали за опасност при суша и болести чрез подземни мрежи от гъби, разположени в почвата. С други думи, дърветата „разговарят“ помежду си. Симард нарече тази мрежа „Wood Wide Web“ (игра на думи с World Wide Web – „световната мрежа“). Аз я наричам най-дълго съществуващото търговско споразумение в света. Изградени от нишки, тънки колкото косъм, известни като микоризни гъби, тези мрежи са толкова важни за живота на растенията, че над 95% от растителните видове на планетата образуват микориза.
По-късно германският лесовъд и автор на книгата „Тайният живот на дърветата“ Петер Волебен ни разкри, че „гората е суперорганизъм от уникални индивиди“ – мрежа от преплетени корени, споделящи ресурси в рамките на общност, която може да включва десетки или стотици дървета. Работата на Симард и Волебен, както и на мнозина други, промени из основи представите ни за горите и, в по-широк план, начина, по който дефинираме взаимодействията между растенията. Днес вече знаем, че гората не е просто съвкупност от отделни,
самотни дървета, които се конкурират помежду си в духа на дарвиновото „оцеляване на най-приспособените“, а по-скоро система, в която те общуват и си сътрудничат.
Свързаните помежду си дървета обменят информация за нуждите си и си сътрудничат със съседите, като в известен смисъл „разговарят“, за да си помагат взаимно в оцеляването. Но какво се случва, когато тази мрежа бъде прекъсната? Или когато засадим дървета по градските улици?
Може да се предположи, че в градовете дърветата не могат да „разговарят“, ако са засадени в изолирани ями. Докато работех в лабораторията Senseable City Lab към MIT, проведох теренни проучвания сред градската растителност в Кеймбридж и Бостън, Масачузетс, като взех близо 300 почвени проби от червени кленове. Нито едно от дърветата нямаше достатъчно микоризни гъби около корените си. Това откритие подкрепя хипотезата, че градските дървета – както в Бостън, така и в други градове по света – са самотни създания*.
Градските дървета страдат от епидемия на самотата, точно както и останалите градски обитатели. Всъщност, въпреки че сме по-свързани от всякога, хората са по-самотни от всякога, а в съвременното ни общество самотата убива – буквално. Самотата е тясно свързана с рискове за здравето. Проучване от 2015 г. [1] разкрива, че самотата и социалната изолация увеличават вероятността от преждевременна смърт с до 50 процента; самотата е по-смъртоносна от затлъстяването. Тя убива бавно, с течение на времето, като отслабва имунната система и повишава риска от заболявания. „Самотните“ дървета вероятно страдат по същия начин.
И така, общуват ли помежду си градските дървета? Без общност от приятелски настроени съседи – гъби, с които да споделят хранителни вещества и информация, градският живот става доста непоносим. Моето конкретно изследване, макар и включващо близо 300 почвени проби, не предоставя достатъчно доказателства за да се направят мащабни заключения, но положението на дърветата вероятно не се различава съществено от това на хората. В градовете връзката между съседите е по-скоро рядкост, отколкото норма. Първо по рода си проучване [2], публикувано от Фондацията „Торонто“ (Toronto Foundation) и разглеждащо взаимоотношенията между жителите на града, показва, че 66 процента от хората познават само неколцина (или никого) от своите съседи. Хората се нуждаят от чувство за принадлежност – не просто за да оцеляват, а за да процъфтяват.
Социалната връзка – или „разговарянето“ – не е от решаващо значение за оцеляването на дървото, но е от съществено значение, ако искаме то да процъфтява. Ако искаме дървета с пълноценни, добре развити корони. Ако искаме те да ни предоставят всички онези екосистемни услуги, на които разчитаме. Безспорно в градска среда се наблюдават микоризни връзки при дърветата, макар и не в същата степен, както в естествените екосистеми, а според моите проучвания – вероятно и не в степента, необходима за реална полза за самото дърво.
Микоризните асоциации носят изключителни ползи за здравето на дърветата, като подобряват усвояването на хранителни вещества и вода, както и спомагат за химическото и физическото разрохкване на уплътнените почви. И макар множество фактори да влияят върху състоянието на дърветата, здравето на почвата често остава пренебрегнато при засаждането. Толкова сме се фокусирали върху грижите за надземната част на дърветата, че сме забравили колко важни са процесите, протичащи под земята.
* В подкрепа на тезата, че дърветата „общуват“ по-малко в градска среда: през 2011 г. Бейнард, Клирономос и Гордън [3] установяват, че микоризните връзки са с 37% и 33% по-слабо изразени (съответно при арбускуларната микориза – асоциации с гъби от подтип Glomeromycota subphylum и при ектомикоризните гъби, асоциации с гъби предимно от типовете Ascomycota и Basidiomycota, респективно) в градските райони, в сравнение с извънградските.
Очаквайте останалите части от поредицата в следващите недели – ЗВД
Източник и снимка:
https://www.nadinagalle.com/blog/talking-trees-part-1-do-city-trees-talk-to-each-other
Прочетете още:
Дърветата говорят: 10 невероятни начина, по които горите споделят информация
Дърветата ни помагат да оздравяваме! Ето как да ползваме енергията им
Два часа на седмица са ключовата доза природа за здраве и добро физическо състояние
Пикногенол: Кората от бор подобрява функцията на мозъка
Японски лекари обясняват как да спрете рака: само половин час от времето ви и ще сте защитени през следващите два месеца
Набавяйте си сами брезов сок за детоксикация и общо добро здраве, правете си чай, тинктура, вино
Как да отглеждаме авокадово дръвче и непрестанно да берем органично авокадо
Боровият прашец предоставя естествена помощ при хормонален дисбаланс
Бъдете здрави
Очаквайте още полезни статии за това как да поддържаме здравето си, как да не остаряваме и как да се предпазваме от болестите.
Ако статията ви харесва, молим ви да я споделите. Някъде някой може да се нуждае именно от тази информация.
Авторски права и ограничения свързани с тях
zdravivsekiden.com дава право на Потребителите да ползват всички услуги, които са предоставяни в Сайта само за лични нужди с нетърговска цел, при условие, че не се нарушават авторските права на zdravivsekiden.com или на трети лица, свързани пряко или косвено с материалите на Сайта. Не се разрешава материалите на този Сайта да се променят по никакъв начин, нито да бъдат копирани, публично разпространявани или раздавани за каквато и да било обществена или търговска цел. Употребата на публикуваните в този интернет Сайт материали в други сайтове е забранена.
Материалите на този Сайт са под закрилата на закона за Авторското право и сродните му права и всяка непозволена употреба може да бъде нарушение на авторско право, права върху търговски марки или други законови разпоредби.
zdravivsekiden.com си запазва правото да преотстъпва правата за публикуване на материали и всякакви части от информацията на Сайта, на трети лица при допълнително сключен договор, уреждащ правата и задълженията, в писмена форма между zdravivsekiden.com и лицето, публикуващо информацията.
Здрави всеки ден
