Култури на царевицата (1) от Марион Колева

Харесайте статията ако Ви е била полезна за да достигне до повече хора

corn

Царевицата, обществото, културата и историята са неделими. Нашето минало и нашето настояще се градят върху царевицата. Животът ни е изграден върху царевицата. Ние сме „царевични хора”, – твърди Гийермо Бонфил Батая.

Мексиканският антрополог знае какво говори. Наистина, този вид житно растение е култивирано за първи път преди хиляди години в Мезоамерика. В пещерите на Техуакан, щата Пуебла, са съхранени остатъци от царевица, отгледана преди 3 хиляди години. В ацтекски пирамиди са намерени следи от цветен прашец, идентифициран като полен от предшественици на кукуруза. Там има и много рисунки на царевица, скулптури, изобразяващи каменни мамули и т.н. Впоследствие зърнено-фуражната култура се разпространява из цяла Америка (Северна и Южна).  В Европа царевица започва да се сади през 16 век, в периода на „великите географски открития”. Стотина години по-късно кукурузът прониква в Индия и Китай. И днес най-много царевица се произвежда в САЩ, Китай, Бразилия и Мексико.

Когато европейците стъпват на американския бряг с корабите на Колумб, ацтеки, маи и инки отглеждат растението от векове и вече знаят как да използват всяка негова клетка. Нещо повече, те са го митологизирали и чрез таинствени религиозни ритуали възпроизвеждат „цикъла на царевицата”, при който конкретиката е само отправна точка за  осмисляне на битието.

Испанците срещат непознатото растение навсякъде: в Перу, Чили, Хаити; от северните граници на днешна Канада, на юг до Патагония, от колибите до дворците. Особено била почитана царевицата в държавата на инките. Сеячите на ценното растение били нещо като жреци-пазители на живота. Те се подлагали на самоограничения. Индианците от земите, принадлежащи на днешна Никарагуа, също давали обет за въздържание в периода от засяването до обирането на царевичната реколта. Синтеотл, ацтекската богиня на царевицата, била почитана като богиня майка, или властелинка на плодородието. Календарите на древните ацтеки и маи определяли стриктно времето за посев и празненства, за честване на различните богове, за търговия и дори за война. Безсмъртните властвали над личните съдби на хората, оцелеляващи сред враждебността на вулкани, земетресения, урагани, суша и глад. В много погребални урни археолозите са открили семенца от кукуруз. Кръвта от човешките жертвоприношения се съхранявала в издълбани мамули, раздавани като реликви. Особено скъпи били „вместилищата”, пълни с императорска, или благородническа кръв. „Щом боговете могат да се жертват периодично за запазване на равновесието в света, какво остава за нас, хората”, гласяла смразяващата за съвременния човек философия на ацтеките. Те организирали военни походи за „лов на пленници”, с чиито живот трябвало да откупят още един ден несигурно съществувание от суровата природа.

Според мита, записан в най-известния индиански документ, книгата „Попол Вух”, достигнала до нас в превод на испански, днешното човечество е било създадено от царевица при четвъртия (последен засега) опит на боговете да сътворят разумно същество. При предишните опити те използвали пръст, дърво и други растения, докато най-накрая замесили плътта на първите четирима мъже от бяла и жълта царевица и така дали началото на кичеанското племе (от групата на маите).

Според другите древни обитатели на субконтинента – ацтеките, земните жители са сътворени без връзка с царевицата, но въпреки това, животът им напълно зависи от нея. Ето какво гласи техният мит:

Преди много, много години боговете се загрижили с какво ще се хранят простосмъртните. Кетцалкоатл тръгнал да търси изход от положението. На пътя, близо до Теотихуан, той срещнал една Червена мравка, която мъкнела царевично зърно.

– Къде откри това? – попитал богът.

Отначало мравката не искала да каже, но после се съгласила да разкрие тайната: „Царевичните зрънца се намират в Планината на продоволствието. Там има изобилие от всякакви храни.”

– Моля те, придружи ме,  искам да видя мястото. Знаеш ли колко много човешки деца няма какво да ядат? – казал Кетцалкоатл.

– Добре, но само ако станем приятели, – отвърнала наперено Червената мравка.

Богът приел и скоро побратимите стигнали до вълшебната планина. Входът към пещерите бил много тесен, така че Кетцалкоатл използвал магия, за да се превърне в Черна мравка и да проникне в хранилищата. Червената мравка му сочела пътя. Намерили запасите, Кетцалкоатл взел няколко зърна и се върнал при боговете в ацтекския рай – Тамоанчан, за да им покаже находката. Боговете разделили царевичните зрънца между хората, но донесеното било много малко. „Какво ще правим сега?” – питали се всемогъщите. – „Трябват ни големи количества в кратки срокове, а една мравка не може да се справи с подобна задача.” Кетцалкоатл предложил да премести цялата планина и дори се опитал да я повдигне, но дори за него задачата се оказала неизпълнима. Тогава  властелините на небето наредили на Нанахуатл да прати светкавица, с която да проправи пътя на сините, бели, жълти и червени дъждовни божества (тлалокес). Полетели стихиите към хранилището на продоволствията и откраднали за човечеството не само царевичните зърна, но и боба, билката чия и всякакви други семена.

Общото между безбройните истории от този род е фундаменталната роля на царевицата в живота на централноамериканските племена.

Някога ацтеките са си правели ритуални огърлици от пуканки. Заслепен от мита за завръщането на белите прадеди, Моктесума подарил един гердан и на Кортес, в знак на симпатия. Няколко години преди да се възползват от трагичната заблуда на ацтеките, моряците на Колумб все още подскачали уплашено, когато царевицата променяла формата си под въздействието на огъня. Милитаризираните им мозъци възприемали шума като  пукот на оръжие.

От второто си пътуване до Америка Колумб донесъл в Европа ценното растение (Zea mays ssp., Gramineae), което отначало отглеждали в дворцовата градина като рядкост. Скоро царевицата се разпространила из цяла Испания, Франция, Португалия, на Балканите и в Турция. В XVIII век шведският природоизпитател Карл Линей й дал названието „Зеа макс“, образувано от гръцката дума „живот“ и хаитянското название на растението.

Марион Колева, собственик на www.marteniza.blog.bg

(първо публикувано в седмичника ТВ Сага)

Важно

Нямаме нищо против материалите, публикувани в сайта „Здрави всеки ден” да бъдат публикувани на други места, стига да са в същия вид и в публикациите да се дава линк към нашия сайт.

Здрави всеки ден


Харесайте статията ако Ви е била полезна за да достигне до повече хора

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *