Тайфунът Сара

Рожденото й име е Сара-Мари-Анриет-Розин, родена е на 22 октомври 1844 г в Париж, Франция.

Нейна майка е Жули Бернар (1821–Амстердам–1876–Париж), а баща и е неизвестен.

Майка й на 14 години пристига в Париж без да има дори су в джоба си. Тя се качва в дилижанса, на парижката гара оставя като залог за пътуването си мукавян куфар, предварително натъпкан със слама и незабавно се отправя към Пале-Роял да погледа светския елит. Красивата ‘Йоли’ скоро става една от най-известните куртизанки във френската столица. Сменя името си на Жули Бернар и през 1844 рожда дъщеря, без да е сигурна кой е бащата: казва, че може да е студент по право, счетоводител, а може би морски кадет или морски офицер.

На тригодишна възраст Сара пада в горящата камина и сериозно изгаря ръцете и лицето си след което всеки ден я слагат в бъчва с мляко и мажат изгорените места с масло. Благодарение на това нетрадиционно лечение белезите се изличават – изгорялата кожа се обелва и новата е с удивителен перлено-розов оттенък.

Свидетелството за раждане на Сара е загубено през 1871 година по време на пожар, но за да докаже, че е френски гражданин, тя изработва фалшиво свидетелство за раждане на което пише, че родителите ѝ са Джудит ван Хард и Едуард Бернар от Хавър. Това не е първият път, когато тя трябва да лъже през живота си, затова Александър Дюма син я описва като прословута лъжкиня.

Когато момиченцето поотрасло, Жули го настанява в пансион към манастира Гран-Шан, откъдето изключват Сара четири пъти за непристойно поведение и четири пъти я приемат обратно, не можейки да устоят на сълзите и обаянието й.

Връстниците й наричат Сара „бялата негърка“ заради гъстата къдрава коса, която тя никак не обича да разресва.

До 15 години тя наистина иска и вярва, че ще стане монахиня, макар да не показва високи резултати в нищо освен в рисуването и географията.

На 16 годишна възраст някак случайно Сара попада в Парижката консерватория, където далеч не е блестяща ученичка и напуска през 1862 г. Три години след като завършва консерваторията тя е приета в Комеди франсез, но присъствието й на сцената остава на практика незабелязано, без да се брои изхвръкването й оттам със скандал.

На тържеството по случай рождения ден на Молиер седемгодишната сестричка на Сара – Режина – настъпва без да иска шлейфа на примата мадам Натали. Огромната дебелана блъска детето и то едва не си разбива главата. Сара скача и с викове „Крава!“ зашива шамар на примата пред очите на всички. Вестниците дълго се хранят от скандала, описвайки бурния темперамент на мадмоазел Бернар. Налага се Сара да напусне трупата, а след 12 години новият директор на „Комеди Франсез“ я умолява в качеството й на звезда на театър „Одеон“ и на любимка на цял Париж да се върне.

Сара решава да замине за Брюксел, за да се поразсее във водовъртежа на развлеченията и така на маскен бал среща загадъчен принц. След валса той й поднася прекрасна роза, чието стебло е обвито в неговата батистена кърпичка. В хотела Сара с учудване открива на нея златен монограм: корона и буква Л. Непознатият наистина се оказва принц!

На другия ден Сара Бернар се разхожда по модните улици, забола на шапката си подарената на бала роза. По нея принц Анри де Лин познава своята „кралица“. Още същата вечер тя е в неговия разкошен дворец на авеню Туазон д’Ор.

Сара се влюбва за първи път. Харесват й младостта и изтънчените маниери на принца. Анри също си загубва ума по нея, готов веднага да се ожени. Високопоставените му роднини обаче се противопоставят, те не могат да допуснат брак с неизвестна парижка актриса, отгоре на всичко еврейка. Де Лин е готов да пожертва титлата и състоянието си, само и само да не се раздели с любимата. Той й поставя едно единствено условие – да се откаже от сцената. Това Сара не може да приеме, въпреки че е бременна.

Тя се разделя с Анри и се връща при майка си. Научавайки, че дъщеря й чака бебе, Жули я изгонва, казвайки, че не иска копеле под покрива си, въпреки, че има три деца от трима различни мъже. През 1864 г Сара ражда единственото си дете Морис, когото обожава.

Мадмоазел Бернар се радва на неувяхващо мъжко внимание. Изборът на партньор обаче си оставал неизменно неин. Наричат я Дон Жуан в пола, тъй като и на сцената тя се стреми към мъжки роли. Играе менестрела Зането, Керубино, Хамлет и Лорензачо.

Именно благодарение на Сара Бернар тръгва модата на женствените мъже. Сара дълго време смята, че може да изиграе всяка роля. Само в една не успява да води играта по свои правила – в любовта с Жак Дамала.

Той произхожда от богата гръцка фамилия, служи в кавалерията и е уволнен от армията заради любовен скандал. Баща му успява да го уреди на длъжност аташе в дипломатическа мисия и така през 1881 г. той се озовава в Париж.

26-годишният Аристид Дамала (това е истинското му име) пожелава да се запознае с най-известната актриса на Франция. Тя го приема снизходително в гостната си, излегната на дивана в позата, в която я е нарисувал художникът Жорж Клерен. Шокирана е от начина, по който Дамала я разсъблича с поглед. От нахалството, с което той си запалва цигара пред нея, въпреки че всички знаят, че тя не понася дима. Сара има слаби кръвоносни съдове и често от носа й тече кръв.

Сара е омагьосана от гласа му с гръцки акцент, от античния му профил и чувствените му устни, Сара се опитва да удължи колкото се може повече престоя му и го моли да й помогне да си научи репликите за новата постановка, като се превърне в неин партньор. В края на „репетицията“ се разсипва да го хвали: какъв огромен артистичен талант имал, как, ако му доскучае дипломатическата работа, може да се пробва в нейната театрална трупа…

Сара се влюбва от пръв поглед в адската смесица между Маркиз дьо Сад и Казанова, който при това е 11 години по-млад от нея. Впрочем Сара Бернар не се смущава от възрастта си: талията й е 43 см., на лицето си няма нито бръчка. Когато се стряска, че е много слаба, слага в корсета си памук на определени места, а под полата си подпъхва конски косми. Въпреки това карикатуристите безмилостно се подиграват за слабост и я рисуват бременна от глътнато хапче. Разказват се вицове за нея, например „Сара Бернар няма нужда от чадър, тя минава между капките.“ Сега обаче Сара има сериозен повод да се безпокои – тя, великата актриса, не устоява пред чара на един мъж. И напълно в стила на невероятния начин, по който се стича живота й, тя е тази, която след дълги перипетии предлага брак докато двамата са на гастрол в Италия.

Заради принадлежността си към различни религии влюбените не могат да се бракосъчетаят в Италия и решават да заминат за Англия, където формалностите са по-малко. Сара намира три свободни дни в гастролния си график. Всичко е разчетено буквално по часове, но когато по обяд на 3 април 1882 г двамата застават пред олтара, се оказва, че документите на жениха са в хотела. Отлагат церемонията за по-късно, но изпускат влака и парахода, а в телеграмата до Ница мадам Бернар-Дамала пише, че тя ще е щастлива да плати 25 хиляди франка неустойка за проваления спектакъл.

Бракът им върви бурно, красивият съпруг има тежък характер, непрекъснато изневерява на известната си половинка, не можейки да приеме славата й – вестниците го наричат Жак Бернар – той непрестанно я нагрубява и унизява публично, тя неизменно му прощава, не можейки да се пребори със страстната си любов към него, дори купува театър, в който той да играе, макар че е абсолютен дилетант и съвсем бездарен като артист, ала когато в крайна сметка Сара разбира, че той е наркоман двамата се разделят, за да се събират и разделят многократно след това.

През 1889 се Дамала се сдобива с незаконна дъщеря от една от любовниците си, статистка в театъра, която му бие хероин през антрактите. Същата слага детенцето в кошница и го оставя пред вратата на Бернар с бележка. Сара е бясна и дори обмисля бебето да бъде удавено в Сена. Прислугата в дома на Бернар се опитват да съобщят на Дамала за детето, но размътеният му от наркотиците мозък не му позволява да осъзнае стуацията. За щастие приятелят и на двамата, бъдещият магнат сър Базил Захароф спасява детето и то е кръстено с името Тереза и осиновено в Одрин. Тереза има кратки любовни истории с Ърнест Хемингуей и Габриел Д’Анунцио и позира като модел на Пикасо в началото на 20те години на двайсти век. Твърди се че Бернар и Тереза са се срещали.

Окаян и съвсем изпаднал, Дамала умира през 1889 г в Париж от свръх доза морфин и кокаин. Казват на Бернар чак след като свършва представлението, в което играе „Ами, толкова по-добре…” са думите, които тя проронва, вероятно от състрадание към своя любим, когото ще обича до края на дните си.

През 1904 г. заедно с Енрико Карузо Бернар дава поредица от благотворителни концерти, парите от които дарява на ранени войници. По-ранни благотворителни изяви има още по време на Френско-пруската война, когато в обсадения Париж Сара оборудва в театър „Одеон“ болница, изпълнявайки временно ролята на медицинска сестра.

През 1905 г. Сара претърпява тежка злополука когато скача в последната сцена, докато играе в Рио де Жанейро и наранява сериозно дясното си коляно, което никога не заздравява. До 1911 г. не може да се движи без чужда помощ и през 1915 г. целият ѝ десен крак е ампутиран поради гангрена. Въпреки трудностите с протезата, която тя не харесва, Сара Бернар продължава актьорската си кариера и играе дори на фронта по време на Първата световна война. На сцената протезата не се забелязва, а гласът ѝ, който почти не се промяня с годините, успява все така да омагьосва публиката.

Още за ‘Божествената Сара’

Оскар Уайлд пише своята Саломе първо на френски език специално за Сара Бернар. Джакомо Пучини пише операта Тоска, след като гледа Сара Бернар в коронната ѝ роля в пиесата от Викториен Сарду „Тоска“.

През дългогодишния си творчески път Сара Бернар създава над 170 бляскави роли между които са Федра, Дамата с камелиите, Медея.

През 1880 г поради огромния застой в Европа Сара Бернар тръгва със собствения си пътуващ театър на световно турне до покрайнините на Европа, Австралия, Канада и Съединените щати и се превръща в международна звезда.

Нейни близки приятели са артисти и писатели, между които и Виктор Юго. Алфонс Муха прави няколко от най-известните си картини в стил ар нуво, вдъхновен от нея.

Тя проявява интерес и към изобретателя Никола Тесла, но за нейно съжаление той я вижда само като нещо, което го разсейва от работата му.

Има и известни подозрения, че е имала връзки и с жени

Тя е първата жена, която дръзва да играе мъжки роли като Хамлет и Лорензачо, както на сцената, така и в някои от първите игрални филми.

Притежава театри и управлява всичките си театрални продукции.

Прави девет турнета в Америка.

Сама гради публичния си образ.

Използва всяка технологична новост.

Едисон записва златния ѝ глас с току-що изобретения от него фонограф.

Първа от големите театрални актриси се снима в киното – техническа новост с малък по онова време артистичен престиж.

Позира на много от най-модните художници.

Може би най-често фотографираната жена в света, тя става лице на множество търговски реклами на продукти – от препарати за къдрене на коса до етикети на алкохолни напитки.

Девизът на Бернар е „На всяка цена”.

Изключителната ѝ популярност на актриса и театрален предприемач създава шаблона на холивудските звезди-икони такъв, какъвто го познаваме днес.

Артистичните ѝ дарования включват скулптура, живопис, архитектура, писане на пиеси и романи  

През 1907 г написва мемоарите си – Моят двойнствен живот, през 1920 публикува романа Малкия идол, а през 1923 написва Изкуството на театъра.

Бернар умира от уремия на 26 март 923 г докато в дома и в Париж се снима филма Ясновидката.

Известна е със своята ексцентричност. По убеждения тя е атеист. Въпреки това е кръстена като римокатоличка, и приема последна изповед преди смъртта си.

Погребват я в розов ковчег, обточен с бяла коприна, който тя си купува 15 години по-рано, когато лекарите й предричат скорошна смърт от изтощение. През цялото време ковчегът е в спалнята й. Тя свиква с него, често учи ролите си в него или просто си почива.

На погребението ѝ идват много хора, толкова че успяват да парализират движението в Париж. Погребана е в Пер Лашез.

Кавалер е на Ордена на честта. Посмъртно се сдобива със звезда на Алеята на славата в Холивуд

Наречена от писателя Оскар Уайлд „Божествената Сара“, тя си остава безспорната кралица на френската романтична и класическа трагедия. Сара Бернар почти самостоятелно революционизира мястото на жените в класическия театър с нейните изумително емоционални и експресивни роли. Красивият ѝ глас, наречен златен, грацията на нейните движения и страстната ѝ натура я превръщат в най-прочутата актриса и една от най-магнетичните личности на своето време.

Известни фрази на Сара Бернар

• Благодарение на пътуванията си научих всички суеверия на другите страни. Зная ги всичките и в критични моменти в живота ми те всичките се надигат като въоражени легиони и се сражават за или против мен.

• Театърът е неволно отражение на идеите на тълпата.

• Животът зачева живот. Енергията създава енергия. Човек е богат, когато се раздава.

• След като веднъж завесата се вдигне, актьорът вече не принадлежи на себе си. Той принадлежи на образа, който изгражда, на автора, на публиката. Той трябва да направи невъзможното да се слее с първия, да не предаде втория и да не разочарова гледащите го.

• За да си добър актьор… е необходимо да имаш силно закалена душа, нищо да не те изненадва, всеки миг да си готов да се захванеш отново с трудния етюд, който току-що е приключил.

• Какво значение има бедността? Какво значение има каквото и да било за влюбения в нашето изкуство? Та той носи в себе си цялото щастие и красота!

• Актьорът е твърде склонен да преувеличава способностите си; той иска да играе Хамлет, макар че външният му вид е подходящ за ролята на Крал Лир.
  

• Човек, който не може да изпитва силни страсти, да се тресе от гняв, да живее в пълния смисъл на думата, никога няма да е добър актьор.

Стефи Коен

Снимка: www.uh.edu

Ако статията ви харесва, молим ви да я споделите. Някъде някой може да се нуждае именно от тази информация. 

Авторски права и ограничения свързани с тях

zdravivsekiden.com дава право на Потребителите да ползват всички услуги, които са предоставяни в Сайта само за лични нужди с нетърговска цел, при условие, че не се нарушават авторските права на zdravivsekiden.com или на трети лица, свързани пряко или косвено с материалите на Сайта. Не се разрешава материалите на този Сайта да се променят по никакъв начин, нито да бъдат копирани, публично разпространявани или раздавани за каквато и да било обществена или търговска цел. Употребата на публикуваните в този интернет Сайт материали в други сайтове е забранена.

Материалите на този Сайт са под закрилата на закона за Авторското право и сродните му права и всяка непозволена употреба може да бъде нарушение на авторско право, права върху търговски марки или други законови разпоредби.

zdravivsekiden.com си запазва правото да преотстъпва правата за публикуване на материали и всякакви части от информацията на Сайта, на трети лица при допълнително сключен договор, уреждащ правата и задълженията, в писмена форма между zdravivsekiden.com и лицето, публикуващо информацията.

Здрави всеки ден