Авокадото – Първа част от Марион Колева

Алигаторовата круша – универсалният плод

Авокадо-то е способно на чудеса. То лекува. То храни. Освен всичко останало, то е виновно и за кривите човки на папагалите. Поне така твърдят индианските митове. Защо ли? Някога семейство папагали побягнали от пожар, а когато се завърнали по напуснатите места, нямало много неща за ядене. Само месестите плодове на авокадото висели по дърветата. Едно малко папагалче, водено от глад и любопитство, доближило оцелялото растение и започнало да кълве меката кора на крушовидните плодове. „Ох, боли”, реагирало авокадото, но папагалчето решило, че само така му се е счуло, защото „дърветата не говорят”. Отново се разнесъл предупредителният вопъл на плода, надупчен от нахалната птица: „Внимавай, защото в центъра се намира сърцето ми, което е кръгло”. Но наглото папагалче не престанало, докато не ударило с човката си на камък. Семката в средата на авокадото наистина е голяма и твърда. Оттогава папагалите имат криви клюнове. Понеже всеки мит съдържа полезни знания, този навярно е послание към припрените лакомници, гласящо, че „даровете на родната земя трябва добре да се познават и не бива да се разхищават”. И не само това, разбира се.

Що се отнася до материалната страна на нещата, тя е надлежно описана от ботаниците: авокадото e растение от семейство лаврови. Произхожда от Централна Америка и е било познато на ацтеките и маите още преди 8000 години. То произхожда от южно Мексико, но се отглежда от Рио Гранде до централно Перу. Авокадото е плод (отнася се към същата група растения, в която попадат дафиновото, камфоровото и канеленото дърво). На вкус то наподобява зеленчук, а по хранителни качества прилича на ядка. „Агуакате” или „алигаторова круша”, както му казват понякога, авокадото предизвиква противоречиви усещания сред хората. Дегустиралите плода или го обожават,  или отказват да го консумират. Какво да се прави, „вкусът не зачита приятелства”.

Названието ахуакатл (ahuacatl) идва от езика нахуатъл. Оттам се използва и производното  агуакате, а също – опростеното „авокадо”. В превод „ахуакатл” означава тестис. Навярно древните жители на Мексико са кръстили плода така, поради  очевидната му прилика с анатомичния орган. През 17 век дървото е пренесено в Европа от испанските флотилии, а през 19 век е разпространено в Азия, Африка и Австралия.
Днес най-големите производители на авокадо са Мексико, Индонезия, САЩ, Бразилия и Колумбия. Обширни плантации с авокадо има и в Европа – в Испания и на остров Корсика.

На вид агуакатето е дебело, вечнозелено дърво, което произвежда много листа в началото на пролетта. Присадените растения обикновено раждат плодове в рамките на една до две години, което е нищо в сравнение с необходимите от 8 до 20 години за възпроизводството на разсада. Дървото вирее във влажни тропически гори и достига височина от около 15 м. Цветовете на авокадото се появяват през януари – март, като крайните съцветия съдържат от 200 до 300 малки жълто-зелени цветчета. Всяко съцветие произвежда само от един до три плода.

Плодът обикновено тежи около 150-250 г, но има и сортове с по-едри плодове (до 1 кг); съществуват и миниатюрни разновидности. Цветът на агуакатето е зелен или кафяво-зелен. Вътрешността съдържа една семка, но тя често се бърка с костилка, поради значителната й големина. Плодът узрява едва след като бъде откъснат от дървото. Той трябва да се прибере, докато е още зелен и твърд, а после да се остави на сухо, проветриво и тъмно място. В днешно време домакините често го увиват дори във вестник, за да ускорят узряването. Авокадото не се подлага на термична обработка, защото започва да гори. Познати са над 500 вида, от тях най-разпространени са: Гватемалски, Мексикански и Западноиндийски. Хибридни форми съществуват и при трите вида. Мексиканските видове са свикнали да растат по сухи, субтропични плата и процъфтяват при средиземноморски климат. Те издаржат на по-ниски темперетури при складирене (4-6°C).

Авокадото има нужда от защита при силни ветрове, които могат да счупят лесно клоните на плодното дърво. То не може да оцелее и в почва с лоша дренажна система. Дърветата растат добре по склонове на хълм и никога не трябва да бъдат засаждани в корито на поточе. Те са толерантни на киселинна или алкална почва. Времето за добиване на реколтата при авокадото зависи от сорта. Търговските стандарти изискват плодовете да достигнат 8% съдържание на масло преди прибирането на реколтата.

Мексиканските видове узряват за период от 6 до 8 месеца след цъфтежа, докато Гватемалските видове обикновено се берат след 12, до 18 месеца.

Марион Колева, собственик на www.marteniza.blog.bg

(първо публикувано в седмичника ТВ Сага)

Снимка: priroda-sklad-ljepota.com.hr

Ако статията ви харесва, молим ви да я споделите. Някъде някой може да се нуждае именно от тази информация. 

Авторски права и ограничения свързани с тях

zdravivsekiden.com дава право на Потребителите да ползват всички услуги, които са предоставяни в Сайта само за лични нужди с нетърговска цел, при условие, че не се нарушават авторските права на zdravivsekiden.com или на трети лица, свързани пряко или косвено с материалите на Сайта. Не се разрешава материалите на този Сайта да се променят по никакъв начин, нито да бъдат копирани, публично разпространявани или раздавани за каквато и да било обществена или търговска цел. Употребата на публикуваните в този интернет Сайт материали в други сайтове е забранена.

Материалите на този Сайт са под закрилата на закона за Авторското право и сродните му права и всяка непозволена употреба може да бъде нарушение на авторско право, права върху търговски марки или други законови разпоредби.

zdravivsekiden.com си запазва правото да преотстъпва правата за публикуване на материали и всякакви части от информацията на Сайта, на трети лица при допълнително сключен договор, уреждащ правата и задълженията, в писмена форма между zdravivsekiden.com и лицето, публикуващо информацията.

Здрави всеки ден