Днес се навършват 121 години от рождението на голямата българска поетеса и преводач Елисавета Багряна (1893 – 1991).

СТИХИИ

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,

префучава през боазите, вдига облак над диканите,

грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,

сваля портите, оградите и децата по мегданите –

в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна,

разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите

и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна –

къщиците и градинките, и добитъка на хората –

в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то

в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,

на които с букви кирилски пише „черното“ и „бялото“ –

в избите студени, каменни, завещани от дедите ни –

в родния ми град?

Как ще спреш ти мене – волната, скитницата, непокорната –

родната сестра на вятъра, на водата и на виното,

за която е примамица непостижното, просторното,

дето все сънува пътища – недостигнати, неминати, –

мене как ще спреш?

Думи, изникващи при изричането на името Багряна:

Новаторка,

талантлива, вдъхновена и чувстваща,

жена, дръзнала да излезе от матрицата и да описва себе си, дори и когато това е табу,

въздействаща лирика,

силна и стихийна,

преминала през калта, оставяйки стиховете си в далечното бъдеще,

символ на българската женска поезия… вечна и свята…

СМ

През 120-ата година от рождението на Багряна Катя Зографова подготвя книга за нея. Заглавието „Играеща със стихиите” въвежда читателите в бушуващия и вечно неспокоен творчески свят на прочутата ни поетеса.

Снимка: www.public-republic.com

Важно

Нямаме нищо против материалите, публикувани в сайта „Ние сме здрави” да бъдат публикувани на други места, стига да са в същия вид и в публикациите да се дава линк към нашия сайт.

НСЗ