Динята, перфектна наслада с множество ползи

История на динята

За родина на динята се счита пустинята Калахари в Африка. Първите сведения за беритба на дини са от преди почти 5000 години в Египет, описани в йероглифите по стените на древните египетски сгради. Дини често били оставяни в гробниците на царете, за да ги хранят в живота след смъртта.

Оттам динята била разпространена в страните от Средиземноморието с търговски кораби. Към 10 век динята стига в Китай, страната, която днес е най-големият производител на дини в света.

През 13 век маврите разпространяват динята в останалата част от Европа.

Ценните хранителни вещества в динята

Противовъзпалителни и антиоксидантни свойства

Фенолните съединения в динята—включващи флавоноиди, каротеноиди и тритерпеноиди—превръщат този плод в избор номер едно през лятото що се отнася до противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Ако трябва да изберем едно единствено хранително вещество от тази противовъзпалителна и антиоксидантна категория, което да отличи динята от всички останали летни плодове, това хранително вещество ще е ликопенът.

Ликопен. Наред с доматите, динята е в предните редици в последно време на изследванията за храни с високо съдържание на ликопен. Ликопенът е каротеноидед фитонутриент, който е особено важен за сърдечносъдовото здраве и все повече учени днес вярват, че ликопенът е важен и за здравето на костите. Ликопен се съдържа и в розовите грейпфрути и в гуавата, които също са важни източници на този каротеноид.

Докато повечето плодове добиват червения си цвят от флавоноидите антоцианини, дините се радват на червено-розовия си цвят основно благодарение на ликопена. Съдържанието на ликопен в дините нараства наред с тяхното узряване, така че за да е динята най-полезна, тя трябва да е оптимално зряла. Ликопенът в динята е доказан че е инхибитор на много възпалителни процеси, включващи производството на про-възпалителни молекули, експресията на ензими като цикло-оксигеназа и липоксигеназа, които могат да доведат до повишена възпалителна реакция, както и действието на молекулярни сигнализиращи вещества като нуклеарния фактор капа В    (NFkB). Ликопенът, също така е добре известен антиоксидант способен да неутрализира молекулите на свободните радикали.

Скорошни изследвания показват, че съдържанието на ликопен в динята остава доста стабилно във времето. При оставянето в хладилник на парчета диня при температура от 2°C (36°F) за 48 часа изследователите на практика не откриват каквото и да било влошаване в съдържанието на ликопен. Влошаването започнало да се проявява едва след държането на плодо около седем дни, когато то съдържанието на ликопен спаднало с около 6-11%. Отличната стабилност на ликопена е чудесна новина, така че се наслаждавайте на студена диня, знаейки че тя е със същото богато съдържание на ликопен и след два дни.

Кукурбитацин Е е друг уникален противовъзпалителен фитонутриент (наречен триптерпеноид), съдържащ се в динята. Както каротеноида ликопен, това противовъзпалително хранително вещество блокира ензимите цикло-оксигеназа и неутрализира реактивните, съдържащи азот молекули. (Интересното е, че кукурбитацин Е изглежда не неутрализира дейността на реактивните кислородни видове—наречени ROS—а само дейността на реактивните азотни видове, наречени RNS.)

Антиоксидантните каротеноиди, съдържащи се в динята включват значителни количества бета-каротин. Както ликопена, така и бета-каротинът в динята се увеличава с нейното узряване.

Тъй като динята съдържа толкова много различни фитонутриенти—както и ключови витамини и минерали, както и хранителни фибри—яденето на диня подобрява здравето без значение какъв сорт ще изберете, но ако все пак искате да извлечете максимални количества ликопен и бета-каротин, по-добре е да слагате на масата зрели дини с червен/розов цвят, които съдържат далеч повече ликопен и бета-каротин от жълто-белите сортове. Иначе, лабораторните изследвания доказват, че хранителните вещества се съдържат във всяка част от динята, противно на мнението, че те са концентрирани в ‘сърцето’ й, то просто е най-сладката част от плода.

Витамин С. Ще сбъркаме, ако пренебрегнем важното количество витамин С, съдържащо се в динята. В Системата за оценяване на храните динята се нарежда сред много добрите източници на витамин С със своите 12 милиграма на чаена чаша пресен плод. И заради високото си съдържание на вода, това количество осигурява на тялото едва 46 калории или около 2% от дневния ни прием на 1800-2000 калории. Това е отлична и богата хранителна стойност, която освен това повишава антиоксидантната ни защита чрез витамин С. Освен това, витамин C в динята укрепва защитите на имунната система срещу инфекции и вируси и предпазва тялото от вредните свободни радикали, които ускоряват стареенето и появата на заболявания като преде на очите.

Цитрулин, аргинин и азотен оксид. Един от по-необичайните аспекти на динята е богатото й съдържание на аминокиселината цитрулин. Учените, занимаващи се със здравето все повече се интересуват от съдържанието на цитрулин в динята. Цитрулинът е аминокиселина, която бъбреците ни и други органови системи (като клетките в лигавицата на кръвоносните съдове) обичайно преобразуват в аргинин (друга аминокиселина). Динята съдържа около 250 милиграма цитрулин на чаена чаша. Когато тялото ни усвоява този цитрулин, една от стъпките е преобразуването му в аргинин. Особено при хората, които не произвеждат достатъчно аргинин, по-високите нива аргинин могат да спомогнат за подобряване на кръвотока и в други аспекти на сърдечносъдовото ни здраве.

Друга пленителна нова област на изследвания на динята и на съдържанието й на цитрулин е свързана с изхвърлянето на телесните тлъстини. Има предварителни данни от изследвания с животни, че по-голямото количество цитрулин, превърнат в аргинин спомага за предотвратяване на натрупването на излишни мазнини в мастните клетки заради блокиране дейността на ензим, наречен тъканно-неспецифична алкална фосфатаза или TNAP. В тези изследвания, високият прием на цитрулин—последван от преобразуването му в аминокиселината аргинин—води до формирането на свързани с аргинина молекули, наречени полиаргининови пептиди. Именно те блокират дейността на ензима, наречен тъканно-неспецифична алкална фосфатаза или TNAP. Когато дейността на TNAP е спряна, мастните ни клетки (адипоцитите) произвеждат по-малко мазнини (адипогенеза). Изследователите смятат, че връзката между цитрулина в храната, производството на аргинини посредством азотно оксидната синтаза и метаболизма на мастните клетки могат след време да ни предоставят допълнителни способи за предотвратяване на прекомерното натрупване на тлъстини в тялото.

Ензим, наречен азотно оксидна синтаза—съдържащ се в много видове клетки в тялото—има способността да поема аминокиселината аргинин и да я използва за производството на много малка молекула на газ, наречен азотен оксид (NO), който отпуска мускулите. Например, когато NO казва на гладките мускули около кръвоносните съдове да се отпуснат, пространството в кръвоносните ни съдове се разширява, позволявайки на кръвта да тече по-свободно и това предизвиква падане на кръвното налягане. Отпускането на напрежението в мускулите и усилването на кръвотока също така е начин NO да спомага еректилната функция при мъжете.

Динята е също така добър източник на пантотенова киселина (витамим В5), мед, биотин, калий, витамин A (под формата на каротеноиди), витамин B1, витамин B6, и магнезий.

Диетолозите отдавна оценяват ползите за здравето, предоставяни от динята. Динята не само подобрява здравето, но съдържа и отлични нива витамини А и С и добро ниво на витамин B6.
Дълго време динята се приемаше за даденост като сладък и вкусен летен плод, съдържащ захар и вода и толкова. През последните години учените откриха, че динята е невероятно здравословна!

Витамин A в динята е важен за оптималното здраве на очите и подсилва имунитета като подсилва способността на лимфоцитите (белите кръвни телца) да се борят с инфекциите.

Витамин B6 в динята помага на имунната система да произвежда антитела. Антителата са необходими в битката с много заболявания. Витамин B6 помага за поддържане функцията на нервите и за формирането на червените кръвни телца. Тялото го използва за разграждането на протеините. Колкото повече протеини ядете, толкова повече витамин B6 ви е нужен.

Две чаени чаши диня също така ви предоставят калий, минерал необходим за водния баланс който се съдържа във всяка клетка. Хората с ниски нива на калий могат да страдат от мускулни спазми.

Други ползи за здравето

Семената на динята ни осигуряват малки, но полезни количества желязо и цинк. Става дума за няколко стотин семки (обичайното количество в обикновена диня със семки) които предоставят 1–2 милиграма и от двата минерала. Редовното ядене на диня със семките ни предоставя хранителни вещества с времето, като желязото и цинкът са изненадващо усвоими (85-90%), въпреки оксалатите и фталатите, съдържащи се в тях. (Оксалатите и фталатите понякога се свързват с минерали като желязо и цинк и намаляват усвояването им.)

Количеството протеин в семките на динята е приблизително 1 грам на 24 семки. Така че при изяждане на няколко парчета диня, добре е да помним, че динята ни предоставя и протеини.

И накрая, приблизително две-трети грам хранителни фибри на чаена чаша диня не е кой знае какво. Обаче, ако си хапнете няколко големи парчета диня, вие можете да си набавите около 3-4 грама хранителни фибри – разтворими и неразтворими. (Неразтворимите фибри осигуряват изключителна подкрепа за храносмилателната система, а разтворимите фибри – на сърдечносъдовата система). Динята е чудесен източник на полезни фибри и то срещу малко калории.

Здрави всеки ден

Източници:

http://www.whfoods.com/genpage.php?tname=foodspice&dbid=31

http://www.watermelon.org/HealthProfessionals/HealthProfessionals.aspx

Снимка: www.24sata.hr

Ако статията ви харесва, молим ви да я споделите. Някъде някой може да се нуждае именно от тази информация. 

Авторски права и ограничения свързани с тях

zdravivsekiden.com дава право на Потребителите да ползват всички услуги, които са предоставяни в Сайта само за лични нужди с нетърговска цел, при условие, че не се нарушават авторските права на zdravivsekiden.com или на трети лица, свързани пряко или косвено с материалите на Сайта. Не се разрешава материалите на този Сайта да се променят по никакъв начин, нито да бъдат копирани, публично разпространявани или раздавани за каквато и да било обществена или търговска цел. Употребата на публикуваните в този интернет Сайт материали в други сайтове е забранена.

Материалите на този Сайт са под закрилата на закона за Авторското право и сродните му права и всяка непозволена употреба може да бъде нарушение на авторско право, права върху търговски марки или други законови разпоредби.

zdravivsekiden.com си запазва правото да преотстъпва правата за публикуване на материали и всякакви части от информацията на Сайта, на трети лица при допълнително сключен договор, уреждащ правата и задълженията, в писмена форма между zdravivsekiden.com и лицето, публикуващо информацията.

Здрави всеки ден