Култури на царевицата (2) от Марион Колева

Така или иначе царевицата си е нещо съвсем обикновено и насъщно; и то не само за американците. За сравнително кратко време тя става основен източник на храна в много страни, а приготвяните от нея румънска и молдовска мамалига, български качамак, грузински хляб (мчади) и други изделия си извоюват статут на национални ястия. Дълго време високомерните европейци я възприемат като „храна за бедните”. Някои източници твърдят, че в света се отглежда повече царевица, отколкото пшеница, или ориз, въпреки че хората консумират по-малката част от това внушително количество. Повечето царевица в Европа все още се дава на животните. Названията на зърнената култура в доколумбова Америка са многобройни – маис, чокло, мило, елоте, тлайоли, хохото, сара… Всички индиански езици – ацтекският нахуатл, десетките карибски наречия, инкският кечуа, гуарани, разполагат с отделни думи, за да обозначат кочана, зърнестата част, или цялото растение, заедно със стъблото и корените. Царевицата има много имена дори и в България. Наричат я арапка, влашка, гугула, гълъби, кукуруз, мисир, папур, пашка, пченка, рапка, царка и др. Известни са няколко типа с различни хранително вкусови качества: тип „дент”, восъчна, сладка или „зелена”, пуканкова, индианска и брашнена.

Царевицата се засява на поливни площи, тъй като е влаголюбива и топлолюбива култура, но колкото и да е странно, тя вирее най-добре, когато нощите са дълги. Растението е двуполово, то достига на височина повече от човешки ръст (между 2 и 3 метра). Стъблото му е дебело и здраво, по него има възли, от които излизат дълги и широки мечовидни листа. На върха на стъблото има разклонена метлица с малки мъжки цветчета, като техният прашец опрашва женските цветове, представляващи два или три кочана, израснали в основата на листата.

Царевицата се бере, след като свилата изсъхне и цялото растение пожълтее. На пръв поглед изглежда, че това растение може да се размножава спокойно без човешка намеса, някои дори го наричат „културен артефакт” и увлечени от традициите на магическия реализъм го разглеждат като метафора на човешкия род. Истината е друга. Макар че има диворастяща царевица, влажността, бактериите, силните ветрове, повалящи високите растения с плитки корени, липсата на соли в почвата са фактори, които затрудняват естествения процес на възпроизводство. Без съмнение, царевицата е силно приспособимо растение, тя „мутира” лесно, поради което са познати над 300 различни сортове, множество хибриди и кръстоски. Нобеловата лауреатка Барбара Маклинтък използва тази „гъвкавост” на царевичната ДНК, за да изследва и опише поведението на „скачащите гени” –  подвижни генни частици, преминаващи от един организъм в друг. Заради това свое откритие тя получава Нобеловата награда по физиология и медицина за 1983 година. Геномът на царевицата се оказва доста сложен за анализ и все пак, днес той е завършен. Единственото друго растение, което може да се похвали със същото внимание от страна на учените, е оризът.

И до днес на пръсти се броят културните растения по света, от които се добиват толкова много продукти, колкото от царевицата. От царевично брашно се приготвят хляб и качамак. В хранителната промишленост от царевица се произвеждат декстрин, течна и медицинска глюкоза,  растително масло (маргарин) и нишесте за десерти. В индустрията от различните части на царевичното растение се изработват още спирт, хартия, пластмаси; каучук за автомобилни гуми; изкуствени влакна, от които се тъкат платове за дрехи; различни лекарства. Свилата и листата могат да се използват също като декорация. Корените, стъблото, листата и зърното на царевицата са отлична храна за добитъка. Тя е второто по значение житно растение в България (след пшеницата) и с нея се засяват големи площи. Царевицата „внася” в организма много минерали, най-вече фосфор и магнезий.

Тя съдържа голямо количество лесно усвоими от човешкия организъм белтъчини и въглехидрати, мазнини, целулоза, както и много витамини – С, В1, В2, ВЗ, В6, В9, РР, Е, К, Н, U, феркаротин и други. В нея могат да се открият множество минерални соли, а също микроелементи като йод, цинк, мед, никел и др. Ценна нейна съставка е глутаминовата киселина. Доказано е профилактичното и лечебното въздействие на царевицата при атеросклероза. Царевичните зърна потискат ферментационните процеси в стомаха и се препоръчват на страдащи от язва и гастрит. Полезни са и за хората с проблеми на сърцето, черния дроб и др.

Царевицата е противопоказна единствено за хора с редки алергии, защото съдържа т.нар. липиден трансферен протеин – несмилаем протеин, който „оцелява“ при готвене. Във връзка с този здравословен риск, Европейският съюз е задължил производителите на храни, които съдържат царевица, да я посочват в опаковката. Опитът показва също, че ако дълго време ядете само царевица, може да получите и анемия.

Ястията с царевица са безбройни. Тя се яде варена, на салати, в супи и ястия, използва се под формата на брашно, печена (най-вече във вид на пуканки). Между другото, първият електрически апарат или машина за производство на пуканки е създаден в Америка през 1907 година.