5 причини да се съмняваме дали Иисус е съществувал
„Добротата е езика, който глухият чува, а незрящият вижда”. –Марк Твен
Все повече учени открито поставят под съмнение или активно оспорват съществуването на Иисус
Валери Тарико пише в сайта www.alternet.org :
Повечето учени, изучаващи древността смятат, че евангелията от Новия завет са „митологизирана история”. С други думи, на база на наличните доказателства те мислят, че около началото на първи век, полемизиран еврейски равин на име Йешуа бен Йосиф събира последователи и животът и проповедите му предоставят семето, което прераства в религията християнство. В същото време, тези учени признават, че много от историите в Библията като непорочното зачатие, чудесата, възкръсването и жените на гроба са заимствани от и са преработка на митични теми, които били често срещани в древния Близък изток много подобно на това как сценаристите създават нови филми на базата на стари познати тропи или сюжетни елементи. В този смисъл, „историческия Иисус” бива митологизиран.
В продължение на повече от 200 години внушителен брой теолози и историци, откърмени в този дух анализират древни текстове, както такива, включени в Библията, така и такива, които не са включени в нея, в опитите си да открият човека зад мита. Няколко бестселъри в момента или малко по-стари използват този подход и отсяват знанията, правейки ги достъпни за обществото. Познати заглавия са Зилот на Реза Аслан и Как Иисус стана бог на Барт Ерман.
От друга страна, други учени вярват, че историите в евангелията са всъщност „историзирана митология”. Според това мнение, тези древни митични шаблони самите те представляват същината. Те са допълнени с имена, места и други подробности от реалния свят когато ранните секти, почитащи Иисус са се опитвали да разберат и защитят предадените им религиозни традиции.
Идеята, че Иисус никога не е съществувал е позиция на малцинство. Разбира се, че е така! казва Дейвид Фицджералд, автор на книгата Разобличени: Десет християнски мита, които показват че Иисус никога не е съществувал. Фицджералд посочва, че векове наред всички сериозни учени, занимаващи се с християнството са били християни самите те, а съвременните светски учени разчитат в голяма степен на канавата, която те са формирали при събирането, запазването и анализирането на древни текстове. Дори и днес повечето светски учени са с религиозно потекло, а много от тях работят по подразбиране съобразно историческите презумпции на предишната си вяра.
Фицджералд, който както предполага заглавието на книгата му приема позицията за „митичния Исус”, е оратор и писател атеист, популярен сред светски студенти и общностни групи. Интернет феноменът „Духът на времето: Филмът (Zeitgeist the Movie) запозна милиони с някои от митичните корени на християнството. Но Духът на времето и подобни творби съдържат познати грешки и свръх опростявания, които подкопават достоверността им. Фицджералд се стреми да поправи това като дава на младите хора достъпна информация, която е базирана на обясними знания.
Още академични доводи в подкрепа на теорията за мита за Иисус могат да се открият в творбите на Ричард Кариър и Робърт Прайс. Кариър, който има Ph.D. по древна история, използва похватите на професията си, за да покаже, наред с други неща, как християнството може да се е въздигнало от нищото без чудо. Прайс, за разлика от това, пише от гледна точка на теолог, чиито библейски знания в крайна сметка формират основата за неговия скептицизъм. Интересно е да отбележим, че някои от най-суровите критици на популярните теории за мита за Иисус като тези от Духа на времето (Zeitgeist) или Джоузеф Атуил (който твърди, че римляните са създали Иисус) са академични тълкуватели на митове.
Аргументите в полза на двете страни на този въпрос—митологизирана история или историзирана митология—пълнят томове и изглежда дебатът по-скоро се разпалва, вместо да се решава. Понеже много хора, както християни, така и не, намират за изненадващо самото съществуване на този дебат—че сериозни учени могат да смятат, че Иисус никога не е съществувал—ето някои от ключовите точки, които поддържат съмненията живи:
1. Няма никакви светски доказателства от първи век, които да подкрепят реалното съществувание на Йешуа бен Йосиф.
По думите на Барт Ерман (който сам вярва, че историите са изградени върху историческа същност):
„Какво казват езическите автори от времето на Иисус за него? Нищо. Колкото и странно да изглежда, нито един от езическите съвременници на Иисус не го споменава. Няма данни за раждането му, няма съдебни документи, смъртен акт; няма изразяване на интерес, няма разгорещени нападки, никакви мимолетни препратки – нищо. Всъщност, ако разширим обхвата на интереса си така че той да включва годините след смъртта му – дори и ако включим целия първи век от новата ера – няма нито една препратка към Иисус в който и да било не-християнски, не-еврейски източник от какъвто и да било вид. Би следвало да подчертая, че наистина има голям брой документи от това време – творби на поети, философи, историци, учени и държавни служители, например, да не споменавам голямата колекция от оцелели надписи върху камъни и лични писма и правни документи на папируси. В нито едно от тези огромни по брой писания Иисус не е дори споменат”. (стр. 56-57)
2. Най-ранните автори на Новия завет изглежда не познават подробностите от живота на Иисус, които придобиват по-избистрен вид в по-късните текстове.
Апостол Павел изглежда не знае за непорочното зачатие, например. Не знае за влъхвите, за звездата на Изтока, за чудесата. Историците отдавна се чудят относно „Мълчанието на Павел” относно най-основните биографични факти за и проповеди на Иисус. Апостол Павел не цитира авторитета на Иисус, макар че това би подкрепило написаното от него. И освен това, той не нарича дванадесетте апостоли ученици на Иисус; всъщност, той така и не казва, че Иисус е ИМАЛ ученици – или съдействие, или че е правил чудеса, или че е изнасял проповеди. Той на практика отказва да разкрие каквито и да било други биографични подробности, а малкото загадъчни подмятания, които той предлага са не само неразбираеми, но и противоречат на евангелията. Водачите на ранно християнското движение в Йерусалим като апостол Петър и апостол Яков се предполага, че са лични последователи и членове на семейството на Иисус; но апостол Павел ги отхвърля като незначителни и постоянно ги напада за това, че не са истински християни!
Либералният теолог Маркъс Борг предлага хората да четат книгите на Новия завет в хронологичен ред, за да видят как се е развило ранното християнство.
Поставянето на евангелията след апостол Павел ясно показва, че като писмени документи те не са източникът на ранното християнство, а негов продукт. Евангелието — добрата новина— на и за Иисус е съществувало преди евангелията. Те са продукт на ранно християнските общности няколко десетилетия след историческия живот на Иисус и ни разказват как тези общности са виждали значимостта му в своя исторически контекст.
3. Дори историите в Новия завет не претендират, че са разкази от първа ръка.
Вече знаем, че четирите евангелия са приписани на апостолите Матей, Марк, Лука и Йоан, а не са написани от тях. За да станат нещата още по-неясни, приписването става през втори век или около 100 или повече години след предполагаемото начало на християнството.
Поради редица причини практиката на писане под псевдоним е често срещана по онова време и много документи от тогава са „подписани” от известни личности. Същото е вярно и за посланията на Новия завет с изключение на няколко писма, написани от апостол Павел (6 от 13), които в голяма степен се приемат за автентични. Но дори и историите в евангелието всъщност не казват „Аз бях там”. По-скоро те твърдят за съществуването на други свидетели, феномен, познат на всички чували фразата, леля ми познаваше човек, който…
4. Евангелията, единствените описания, които имаме на историческия Иисус, си противоречат.
Ако мислите, че знаете историята на Иисус доста добре, предлагам ви да спрете в този миг и да направите теста от 20 въпроси (20 question quiz) в сайта ExChristian.net.
Евангелието на Марк се счита за най-ранното описание на „живота на Иисус”, и лингвистичният анализ показва, че както Лука, така и Матей просто преработват евангелието на Марк и добавят свои корекции и нов материал. Но те си противоречат, и дори в още по-голяма степен противоречат на много по-късното евангелие на Йоан, защото те са написани с различни цели за различни читатели. Разминаващите се Великденски истории предлагат добър пример за това колко много се разминават историите, описани в тях.
5. Съвременните учени, които твърдят, че са разкрили истинския исторически Иисус описват твърде различни личности.
Описанията включват циничен философ, харизматичен хасид, либерален фарисей, консервативен равин, фанатичен революционер, пацифист, за да споменем само няколко от много по-дълъг списък, съставен от Прайс. Според думите му „Историческият Иисус (ако е имало такъв) може да е бил месиански цар или прогресивен фарисей или галилейски шаман или магьосник или елинистически мъдрец. Но той е невъзможно да е бил всички тези личности едновременно”. Джон Доминик Кросан от Семинара за Исус се оплаква, че „впечатляващото разнообразие е академична пречка”.
Според Дейвид Фицджералд, тези спорни въпроси, както и други водят до заключение, което той намира за неизбежно:
Иисус изглежда е последица, а не причина за християнството. Апостол Павел и останалите от първото поколение християни са изследвали Септуагината (превода на седемдесет и двамата мъдреци) на еврейските свещени книги, за да създадат Мистериозна вяра за евреите, допълнена с езически ритуали като Тайната вечеря, гностични термини в писмата му, и личен бог спасител, който да се противопоставя на традициите на отколешните им съседи египтяни, перси, елини и римляни.
В книгата продължение на Разобличени: Десет християнски мита, които показват че Иисус никога не е съществувал, със заглавие Иисус: Създаване на митове в действие, която ще излезе скоро, Фицджералд твърди, че многото противоречащи си версии, предложени от светски учени са също толкова проблематични, колкото е който и да било вариант на „Иисус на вярата”:
Дори и човек да приеме, че Иисус от Назарет наистина е съществувал, това има малко практическо значение: Без значение дали или не през първи век е живял равин на име Йешуа бен Йосиф, личностите на „историческия Исус” така търпеливо издирвани и сглобявани от светските учени сами по себе си са художествена измислица.
Ние може никога да не узнаем със сигурност какво е задвижило появата на християнството. Само времето (или може би пътуване във времето) ще покаже.
Валери Тарико
И за да завършим в същия дух, нека се запитаме откъде идва Коледа? Първо на първо, това е напълно измислено празнуване на предполагаемия рожден ден на Христос. Понеже няма исторически данни за съществуването на такъв човек, нито свидетели, които да са казали какво са видели, ние разполагаме само с една приказка. Ние със сигурност не знаем кога е роден той (ако въобще е бил роден).
С впечатляваща ловкост църквата е „възприела” фестивала Юлтайд за официална дата на рождения му ден. Но това е лицемерно: Юл е дълбоко езически фестивал, който се е празнувал с шумна необузданост и сексуална безразборност и е бил едно от най-важните календарни събития: зимното слънцестоене (най-късият ден в годината).
И тук идва ред на любовта, или ако тя е твърде голямо предизвикателство, нека поне помислим за ДОБРОТАТА. Което ни връща към цитата на Марк Твен в началото на статията.
Така че нека раздаваме доброта наред със сосовете и салатите. Вижте прекрасните думи на родения в Германия американски религиозен водач Уилям Боткер (1873-1962):
„Величието ви ще се измерва с добротата ви; образованието и интелекта с вашата скромност, невежеството ви си проличава в съмненията и предразсъдъците ви, а истинския ви калибър се измерва с уважението и толерантността, които показвате към другите”.
Какво чудесно празнично послание. Забравете скърбите на света, забравете тесните религиозни клишета, които разделят човечеството и раздавайте колкото можете повече доброта и радост сега и през цялата идваща година…
И всъщност не е важно дали Иисус е историческа личност или не. Той е в сърцата и душите на вярващите.
Източници:
http://www.alternet.org/belief/5-reasons-suspect-jesus-never-existed !!!
http://alternative-doctor.com/happiness/true-history-of-christmas/
Снимка: www.tumblr.com
Ако статията ви харесва, молим ви да я споделите. Някъде някой може да се нуждае именно от тази информация.
Авторски права и ограничения свързани с тях
zdravivsekiden.com дава право на Потребителите да ползват всички услуги, които са предоставяни в Сайта само за лични нужди с нетърговска цел, при условие, че не се нарушават авторските права на zdravivsekiden.com или на трети лица, свързани пряко или косвено с материалите на Сайта. Не се разрешава материалите на този Сайта да се променят по никакъв начин, нито да бъдат копирани, публично разпространявани или раздавани за каквато и да било обществена или търговска цел. Употребата на публикуваните в този интернет Сайт материали в други сайтове е забранена.
Материалите на този Сайт са под закрилата на закона за Авторското право и сродните му права и всяка непозволена употреба може да бъде нарушение на авторско право, права върху търговски марки или други законови разпоредби.
zdravivsekiden.com си запазва правото да преотстъпва правата за публикуване на материали и всякакви части от информацията на Сайта, на трети лица при допълнително сключен договор, уреждащ правата и задълженията, в писмена форма между zdravivsekiden.com и лицето, публикуващо информацията.
Здрави всеки ден
