СТРАХОТНО

Сър Чонси Атъртън помаха за сбогом на шерпите водачи, които щяха да изградят лагер тук и го оставяха да продължи сам. Тук беше точката отвъд която те нямаше да го придружат. Тук беше планината на Снежният човек в Хималаите, на няколко стотин мили на север от връх Еверест. Снежни човеци понякога бяха засичани на Еверест, на други тибетски и непалски върхове, но връх Облимов, в чието подножие той сега оставяше местните си водачи, така бъкаше от тях, че и шерпите дори не искаха да го катерят, а щяха да чакат завръщането му тук, ако имаше такова. Искаше се смелост да продължиш нагоре. Сър Чонси беше смел човек.

Той беше и познавач на жените, затова беше дошъл и се готвеше да предприеме, сам, не само опасно катерене, но и още по-опасно спасяване. Ако Лола Габралди беше още жива, то някой снежен човек я бе пипнал.

Сър Чонси не познаваше Лола Габралди лично. Той всъщност научи за съществуването й преди по-малко от месец, когато гледа единствения филм, в който тя изпълняваше главната роля—и с който тя моментално се прочу като най-красивата жена на Земята, най-харизматичната кинозвезда, родена някога в Италия, и сър Чонси не разбираше как така една Италия бе успяла да извъди такава звезда. С един филм тя бе заела мястото на Бардо, Лолобриджида и Екберг като олицетворение на женското съвършенство в умовете на позначите в целия свят. Щом я видя на екрана, той разбра че трябва да я познава лично или да умре опитвайки.

Но тогава вече Лола Габралди бе изчезнала. За да си почине след първия си филм, Лола бе отишла на пътешествие в Индия и се бе присъединила към група катерачи, готвещи се да щурмуват връх Облимов. Останалата част от групата се беше върнала; но без нея. Един от тях заяви, че я видял на твърде голямо разстояние от себе си, за да я стигне навреме, в момента на отвличането й, пищяща и отнасяна от триметрово космато човекоподобно същество. Снежен човек. Групата я търсили дни наред преди да се откажат и да се върнат в цивилизацията. Всички бяха съгласни, че няма никакъв шанс, вече, тя да бъде намерена жива.

Всички, освен сър Чонси, който незабавно долетя от Англия в Индия.

Той напредваше с мъка високо във вечните снегове. И освен катераческата си екипировка, носеше тежката пушка, с която миналата година несъмнено беше стрелял по тигри в Бенгал. Щом убиваше тигри, разсъждаваше той, нямаше как да не убие Снежен човек.

Снегът го обгръщаше отвсякъде докато приближаваше линията на облаците. Изведнъж, на десетина метра от него, само на толкова можеше да види, той мерна чудовищна, не съвсем човешка фигура. Вдигна пушката и стреля. Фигурата падна и продължи да пада; беше стояла върху издатина над бездънното нищо.

А в момента на изстрела сър Чонси бе обгърнат от нечии ръце изотзад. Дебели, космати ръце.

И след това, както едната ръка го държеше с лекота, другата взе пушката и я огъна под прав ъгъл без никакво усилие, сякаш беше клечка за зъби, и я хвърли настрани.

Чу се глас някъде от половин метър над главата му.  „Спокойно, няма да пострадаш”. Сър Чонси беше смел човек, но успя само да изписука в отговор, въпреки привидното  уверение в думите.

Той беше толкова притиснат към съществото зад себе си, че не можеше да погледне нагоре и назад, за да види лицето му.

„Нека обясня”, каза гласът над и зад него. „Ние, както ни наричате, Снежните човеци, сме хора, но трансмутирали. Преди страшно много векове бяхме племе като шерпите. Случайно открихме лекарство, което ни позволи да се променим физически, позволи ни чрез по-голям ръст, окосменост и други физиологични промени да се адаптираме към екстремните студ и надморска височина, позволи ни да се преместим нагоре в планината, където други не могат да оцелеят, освен за кратки катерачески експедиции. Разбираш ли?“

„Д-д-да”, успя да каже сър Чонси. Започваше да усеща колебливото възвръщане на надеждата. Защо щеше това същество да му обяснява тези неща, ако имаше намерение да го убие?

„Тогава продължавам с обясненията”. „Ние сме малко на брой и намаляваме. Поради тази причина понякога залавяме, така както аз те залових, по някой катерач. Даваме му трансмутиращото лекарство; той преминава през физиологичните промени и става един от нас. По този начин поддържаме броя си относително постоянен”.

„А-ма”, заекна сър Чонси , „това ли се случи с жената, която търся, Лола Габралди? Тя вече е—висока два и петдесет и космата и—”

„Беше. Ти току-що я уби. Един от племето я беше взел за самка. Няма да ти отмъщаваме за това, че я уби, но сега, както стана, ще трябва да заемеш нейното място”.

„Да заема нейното място ли? Но—аз съм мъж”.

„И слава богу”,  каза гласът над и зад него. Той бе завъртян назад, притиснат към огромното космато тяло, лицето му заровено точно на нивото на две планиноподобни космати гърди. „И слава богу—защото аз съм Снежна жена”.

Сър Чонси припадна и вдигнат с лекота подобно на куче-играчка, бе отнесен от самката си.

Фредерик Браун

превела: Стефи Коен

ABOMINABLE by Frederic Brown, fromThe Dude

Прочетете още от същия автор: Безсмъртност; Кошмар в сиво; Отстъпление; Номер с въже; Кошмар в жълто; Отскок; в ‘Лечебни думи’.

Снимка: mythortruth.com

Важно

Авторските художествени творби (проза, поезия, преводи) в „Ние сме здрави” не могат да бъдат публикувани на други места без изричното съгласие на сайта.

НСЗ