„Люто” от Марион Колева

Харесайте статията ако Ви е била полезна за да достигне до повече хора

“Въпреки че очевидно трябва да си луд, за да опиташ някой от моите продукти, хората започнаха да говорят за тях”, твърди Дейвид Хършкоп. Той е находчив предприемач, превърнал в доходен бизнес идеята си: „да прогонвам пияниците от своето кръчме в Мериленд, като сипвам в мезетата им все по-пикантни подправки”. За нула време Дейв успява да създаде “най-лютия чили сос във Вселената” и да натрупа милиони. Сосът му е забранен за известно време, след инцидент с един от дегустаторите на някакъв кулинарен фестивал. Това е безплатна реклама за находчивия хитрец. Раздухвайки случая, фирмата на Дейв започва да произвежда все по-люти и по-люти сосове, за да поддържа имиджа на продуктите си – „чили за най-смелите откачалки”. Самият г-н Хършкоп обикновено посреща гостите на своя щанд по специализираните панаири, облечен с добре изгладена… усмирителна риза (а щандът за люти сосове имитира стая в лудницата).

hot-chilli

Голямата популярност и най-вече приходите, които сосът „Дейв’с Ултимът Инсанити” /Dave’s Ultimate Insanity/ генерира, провокират другите играчи на пазара да се включат в надпреварата за най-лют сос. Когато Дейв излиза на сцената през 1995-а, популярният “Табаско” достига стойности от 5000 единици по скалата на Сковил, Дейв бързо чупи този рекорд.

Повечето опаковки на свръхлютите сосове днес са снабдени с предупредителни надписи: “Пазете очите си!”, След смъртта”, “Прочистващият дебелото черво”, “Болката е хубаво нещо”, „Ще превърна тялото ти в пепел. Адиос” и т.н. Купувачите са принудени да попълват декларации, че са запознати с условията за безопасност при употреба на продуктите.

Ухажваните от всякакви лютолюбци „разгорещители” наистина произхождат от Американския континент. Родината на лютите чушки чили (Capsicum annuum) обаче, не е САЩ. Те фигурират в хранителния режим на индианците от хилядолетия. Находките от перуански погребения показват, че растението е култивирано далеч преди Колумб да открие Новия свят. Употребата му е позната на андските племена  близо 6000 г. пр. Хр. Някои източници посочват находки, датирани от преди 12 хиляди години /в територията на днешен Еквадор/. Предполага се, че употребата на пиперлиите чушки е навлязла в индианските домакинства още в праисторическите „ловно-събирачески” времена. Антрополозите смятат, че лютите чушки са култивирани преди царевицата; част от тях – в региона на Боливия и оттам – в Бразилия и Перу, а друга част – на днешната мексиканска територия. Mаите втривали люти чушки по венците си, за да спрат зъбобола. Посипани със смлян лют пипер, храните им издържали по-дълго време; месото нямало неприятна миризма при консумация. Ацтеките са ценели лютия пипер наравно със солта. „Чили”, или „ахи”, откъдето идва названието „чиле”/или „чили”/, означава „люто” на нахуатъл. Думата няма нищо общо с инкското обозначение за „там, където свършва земята”, дало названието на държавата Чили.

Колумб отнесъл в Испания пикантните чудеса на природата. Те дълго време били отглеждани като декоративни растения в кралските градини. Пренесена веднъж на Стария континент, лютата чушка постепенно се разпространява по всички краища на света. В Индия и Тайланд разновидностите й са почти обект на обожание. Чилито и до днес е втората по употреба подправка в световен мащаб – след солта. Произвежда се най-много в Мексико и Индия.

В  родината на царевицата се отглеждат над  140 различни вида „чили”. В Мексико сити съществува цял „Научен институт за лютата чушка”, а гозбите с чили са неотменна част от фолклорните фестивали на тази страна.

Леко пикантно, или изгарящо до болка, лютото е прилагано от кулинарията до фармацията. То отваря апетита, затопля тялото (и душата), удължава младостта, разкрасява, лекува (експериментално дори и рак).

Основният виновник за паренето на чушлетата е капсаицинът, вещество от типа на алкалоидите. Капсаицинът подобрява храносмилането и има антибактериален и противовъзпалителен ефект. Той способства за отделянето на по-големи количества стомашен сок и спира размножаването на вредните бактерии в стомаха и червата.
По света виреят над 1600 вида пиперки. Те се различават много по размер – от дребни като око на синигер и много люти, през тънки и дълги, до огромните градински „камбани”. Някои сортове са толкова люти, че едно небрежно докосване до тях може да предизвика кожно раздразнение или сериозен алергичен пристъп. За да не се стига до подобни крайности, е добре да се познава степента на лютивост. За целта е изобретена система за измерване на  този „огън”. Бащата на ексцентричната мярна единица е американският фармацевт Уилбър Сковил. На база на своя труд „Органолептичен тест на Сковил” той изобретява величината през 1912 г. В негова чест скалата за лютивост се разделя на „сковили”.

Таванът на скалата е 16 млн. единици и представлява капсаицин в неговата най-чиста форма.

Ето извадка от „Огнената“ скала на Сковил:
Люти чушки и екстракти                                                   Лютивина в единици сковил:
„Черешка“, мексиканска камбана, чобраджийска                  100 –           1 000
„Рибка“, еспаньола, халепеньо                                                 1 000 –          5 000
Чили, кайенски, табаско                                                            5 000 –       30 000
Червена хабанеро, индийски от Тезпур                            350 000 –     855 000
Обикновен сълзотворен спрей                                          1 150 000 – 2 000 000

Английският сорт  „Infinity” е влязъл в Гинес като най-лютата чушка, „създадена” до момента чрез кръстоски. 1 067 286 единици по скалата на Сковил! Названието „вечност” навярно е свързано с усещането за безкрайността на времето, което протича между отхапването на парче чушка и погасяването на пожара в устата. Сравнете с „обикновения” лютив спрей за самозащита! Сортът е нов и надминава значително по лютост предишния рекордьор, индийската люта чушка Бхут Джолокия /1 041 427 по Сковил/, която е толкова люта, че се използва като химическо оръжие в производството на гранати за индийската армия.

Вече има и сос, който не може да бъде надминат по „реактивност”: ако обичате разтърсващи небцето преживявания, вие също може да си купите шишенце от лимитираната серия Blair’s 16 Million, която има точно 16 млн. единици, т.е. абсолютният максимум (по-люто не би могло да съществува)! От този уникален продукт са произведени само 999 бутилчици, лично подписани от г-н Лейзър Блеър, президент на компанията-производител от Ню Джърси.

В официалната медицина е прието мнението, че хората със стомашно-чревни, чернодробни, жлъчни и бъбречни проблеми трябва да внимават с лютото. Според лекарите, активното стомашно сокоотделяне водело до увеличаване на количеството солна киселина, което в някои случаи унищожавало повърхностните слоеве на стомашната лигавица.

При умерена употреба обаче, рискове няма – капсаицинът подобрява терморегулацията и повлиява положително протичането на много обменни процеси. Неслучайно „бабините рецепти” препоръчват ядене или натриване с люто при простуда, или болки в ставите. Знае се също така, че фитохимикалите в парливите чушки правят кръвта по-рядка, което намалява риска от съсирване, високо кръвно налягане и високи нива на холестерола.
Капсаицинът намалява действието на свободните радикали и удължава младостта, затова има приложение и в козметиката.

Учените откриха наскоро още едно любопитно качество на лютия вкус – когато човек го яде, изпада в състояние на леко наркотично опиянение.

За онези, които не обичат люто, но случайно са попаднали на „отровна” чушка, е добре да отбележим, че капсаицинът се разтваря изключително трудно във вода. От опит се знае, че в такъв случай е добре да използвате като пожарогасител хляб, мляко, или захар, за да „потушите” страданието.

В световен мащаб лютото има най-много фенове в Мексико, където има дори лют шоколад, Индия и САЩ. Изследванията показват, че броят на люто-консуматорите непрекъснато нараства. Според последни данни, 1 от всеки 4 жители на планетата яде люто поне веднъж дневно, макар че при „аматьорите” то може да доведе до задушаване, паника, временно изгубване на слуха и дори до халюцинации.  Потърпевшите описват усещането като „поглъщане на нажежени въглища, или лава”.

Рецепта

Сладко-кисел лют сос (към пилешки късчета става супер).

В тиган с незалепваща повърхност, на слаб огън, завирате 300-400 мл. доматен сок. Прибавяте изцеден сок от половин лимон, 2 супени лъжици мед, черен пипер, сол, чили пипер (взривоопасен, от скрина на баба, какъвто намерите, може и купешки). Бърка се, докато се сгъсти и накрая се слага ситно нарязан магданоз. След 1 минута е готов. Да ви е люто!

Марион Колева, собственик на www.marteniza.blog.bg

(първо публикувано в седмичника ТВ Сага)

Снимка: rleschool.blogspot.com

Бъдете здрави

Ако статията ви харесва, молим ви да я споделите. Някъде някой може да се нуждае именно от тази информация. 

Авторски права и ограничения свързани с тях

zdravivsekiden.com дава право на Потребителите да ползват всички услуги, които са предоставяни в Сайта само за лични нужди с нетърговска цел, при условие, че не се нарушават авторските права на zdravivsekiden.com или на трети лица, свързани пряко или косвено с материалите на Сайта. Не се разрешава материалите на този Сайта да се променят по никакъв начин, нито да бъдат копирани, публично разпространявани или раздавани за каквато и да било обществена или търговска цел. Употребата на публикуваните в този интернет Сайт материали в други сайтове е забранена.

Материалите на този Сайт са под закрилата на закона за Авторското право и сродните му права и всяка непозволена употреба може да бъде нарушение на авторско право, права върху търговски марки или други законови разпоредби.

zdravivsekiden.com си запазва правото да преотстъпва правата за публикуване на материали и всякакви части от информацията на Сайта, на трети лица при допълнително сключен договор, уреждащ правата и задълженията, в писмена форма между zdravivsekiden.com и лицето, публикуващо информацията.

Здрави всеки ден


Харесайте статията ако Ви е била полезна за да достигне до повече хора
loading...