Канелата – подправка и лекарство от Марион Колева

Разказват, че на всеки 500 години фениксът се отдалечава от всички, за да си изгради гнездо от клонки на мирта, тамян, сандалово дърво, кедрово дърво, канела, смирна и други ароматни растения. Гнездото му има формата на яйце. Птицата изчаква слънчевите лъчи да запалят убежището й. Пеейки незабравима песен, фениксът се оставя на пламъците, докато те не го погълнат и ветровете не разнесат аромата от изпепеленото гнездо по всички краища на света. От овъгленото убежище излиза личинка, която бързо пораства под топлината на слънцето. След 3 дни се появява нов феникс, който полита над свещения град Хелиополис.

Митът е свидетелство както за метафоричното мислене на древните, така и за делничния факт, че канелата е сред най-старите подправки, познати на човечеството.

Канелата често се свързва с ритуали на удоволствието или с жертвени церемонии.

В Стария завет и в санскритски източници подправката се споменава нееднократно. Има свидетелства, че тогава тя е била по-ценна от златото.

Китайците са използвали канелата 2500 години преди новата ера. Под името „квай” тя е отбелязана в лекарственика на китайския император Шен Нунг още 2500 г пр. н. е.

Древните египтяни използвали канела при балсамирането и в магьоснически ритуали. През 1485 г. пр. Хр. фараонката Хатшепсут е била информирана за търговска флотилия, изпратена до Сомалия със задачата да набави тамян, канела и мирта. Според Херодот, канелата растяла на недостъпни места, пазена от митични същества. Казват, че Нерон, след като убил жена си в пристъп на ярост, се разкаял за дивата си постъпка и наредил на погребението й да бъде изгорена цялата годишна реколта от канела. В древността подправката е била използвана, за да се придаде по-изискан вкус на виното.

В земите на древна Арабия само жреците са имали право да събират кафявата кора на канеленото дърво, да я сушат и смилат на прах, или да я навиват на руло, докато тя приеме формата, известна като „канелена пръчка”. Първите количества от всяка реколта били поднасяни в дар на слънцето, а после канеленият прах се прибавял към благовонията, с които се подсилвал свещеният огън на жертвения олтар.

В Средновековието се смятало, че всички подправки идват от Градините на Едем, чрез „посредничеството” на Ефрат – „реката, извираща от рая”. Тогава канелата се използвала за подправяне на агнешко, свинско и птиче месо, на печена гъска. Тя влиза в състава на 7-те арабски подправки, които придават на кюфтетата невероятен вкус.Канелата се използва в състава на ароматните торбички, наречени “пот-пури”. Пръчка канела в захарницата придава приятен и екзотичен аромат на захарта. В изисканите английски кафенета в началото на ХХ век кафето се е разбърквало с пръчица канела, вместо с лъжичка.

През 1275 година производството на канела е регистрирано за първи път в Цейлон. С времето островът се превръща в главен износител на ценния продукт. Португалците идват тук през 1500 година и намират не само култивирана, но и диворастяща канела. През 1536 година те вече владеят Цейлон (Шри Ланка) и основната им цел е да се снабдяват с екзотичната подправка чрез безмилостна експлоатация на далечното късче земя. Кралят на острова бил задължен да плаща на европейските конквистадори годишен данък от 12 хиляди килограма канела на пръчки. Той от своя страна товарел всеки един от поданиците си с непосилни повинности. Всеки цейлонец над 12-годишна възраст трябвало да доставя годишно по 18 кг кора от канела, като цифрата се увеличавала ежегодно. Този вид данък струвал живота на много хора.

Канеленото дърво е от семейство лаврови. То достига до 18 м височина. Кората му е със светлокафяв цвят. Цветовете са бледожълти  и образуват своеобразни гроздове.  Тайната за добива на канела дълго време била пазена грижливо от търговците. Затова и цената й била твърде висока. Първите плантации за производство на канела се появяват в тропиците и субтропиците на Азия. През XVI и XVII  век канелата е единствената подправка, която моряците могат да пренасят свободно от Изтока. Поради търсенето й, канелата е една от първите редовно търгувани стоки между Близкия Изток и Европа. В същото време в Амстердам изгаряли планини от канела, щом цените паднели.

След като холандците завладяват Цейлон, португалците пренасят производството на подправката в Бразилия и Африка. През 1796 година търговията с канела е заграбена от британската Източно-Индийска компания и този монопол продължава чак до 1833 година.

Днес тя е съставка в екзотични рецепти за птичи ястия, за много десерти и питиета – ябълков и сливов мус, греяно вино, печени ябълки и плодови супи. Кафето на зърна също получава по-хубав вкус, ако към него се добави малко канела.

Съществуват около сто сорта Cinnamonum verum (научното наименование за канела), но Цейлонската канела и Китайската канела са водещите, най-консумирани сортове. Цейлонската канела, която се смята за по-ценна, е известна също като „истинска канела”, а Китайската – като „касия”.

Родината на канеленото дърво са влажните тропически гори на Югоизточна Азия. Цейлонската канела се произвежда в Шри Ланка, Индия, Мадагаскар, Бразилия и Карибите, докато касия се произвежда предимно в Китай, Виетнам и Индонезия.

Канелените пръчици могат да се съхраняват по-дълго от канелата на прах, но пък тя е доста по-силно ароматизирана. За качеството на канелата говори нейния мирис, който трябва да е сладък, силен, топъл и чист. Канелата задължително трябва да се съхранява в плътно затворен стъклен контейнер на хладно, тъмно и сухо място.

Марион Колева, собственик на www.marteniza.blog.bg

(първо публикувано в седмичника ТВ Сага)

Важно

Нямаме нищо против материалите, публикувани в сайта „Здрави всеки ден” да бъдат публикувани на други места, стига да са в същия вид и в публикациите да се дава линк към нашия сайт.

Здрави всеки ден