Времето не съществува? Шокиращо изявление на физици!

Физиците изразиха шокиращо твърдение – времето не съществува. За човека времето определено съществува: ние се събуждаме сутрин, движим се напред във времето в течението на деня и в даден момент си лягаме да спим, като в съня си също продължаваме да се движим напред във времето.

Старата пословица „времето не чака” сякаш е напълно достоверна, нали така?

Проблемите започнаха когато общата теория на относителността на Айнщайн, която описва законите на физиката в по-големи мащаби, се сблъска с квантовата физика — област, която се опитва да описва най-малките частици във Вселената, и с теорията на корпускулярно-вълновия дуализъм, която твърди, че светът едновременно се проявява както като вълни, така и като частици при първото подлагане на проверка.

В течение на дълги години, физиците се опитваха да обединят две несъответстващи една на друга области по пътя на създаването на Великото обединяващо уравнение, вярвайки, че въпреки мащаба, всичко във Вселената трябва да е свързано помежду си  — от частиците до галактиките.

Преди малко повече от 40 години, двама гениални физици Джон Уилър и Брайс-Де Вит разработиха такова уравнение. Въпреки това, откритието им веднага се оказа спорно, защото ако уравнението е правилно, то такова понятие като време изобщо не съществува в най-фундаменталното ниво на материята.

Въпреки че концепцията е объркваща, тя изглежда е истина, и онова, което ние субективно възприемаме като „време”, в действителност се явява измерим ефект на глобалното изменение на света около нас. И колкото по-надълбоко навлизаме в света на атомите, протоните и фотоните, толкова по-малко актуално става понятието време.

Това мнение се потвърждава от Националният институт на стандартите и технологиите. НИСТ — пазител на най-точния атомен часовник в света, с който се сверяват всички останали часовници в целия свят. Учените от НИСТ потвърждават, че техните свръх-точни часовници изобщо не измерват време: времето се определя от отминаването на часовете. В действителност, времето ни позволява да създаваме ред в живота си: ако не бяхме измислили такова понятие като „време”, около нас щеше да цари пълен хаос.

Физиката изглежда е съгласна с това.

Учените от научно изследователския център Бистра в Птю, Словения създадоха теорията, че нютоновата идея за времето като абсолютна мярка, която се движи сама по себе си, както и че времето се явява четвъртото съществуващо измерение – са неверни. Те предложиха тези концепции за времето да се заменят с ново твърдение, което по-добре се съотнася към физическия (материален) свят: времето – не е нищо друго, освен нумерологичен ред на физическите изменения.

     Но нека се гмурнем още по-надълбоко в това направление …

Съвременната философия определя пространството и времето като всеобщи форми на съществуване, координация на обектите. Пространството има три измерения: дълбочина, ширина и височина, а времето само едно – посока от миналото през сегашното към бъдещето. Пространството и времето съществуват обективно, вън и независимо от съзнанието.

Според това определението на времето – то е друга форма на съществуване на обектите. Втора форма.

Но може ли да има втора форма на съществуване? Може ли едно парче дърво да съществува, както като стол, така и като маса?

Не е изяснен и въпроса с формулировката: времето има само едно измерение – това е посоката от миналото през настоящето към бъдещето.

Какво е това бъдеще? Бъдещето е нереално, то не съществува в реалността, то е изображение.

Настоящето също е условно, и може да се намира някъде на кръстовището между бъдещето и миналото с нулеви координати.

Миналото — то е това, което вече го няма, по-скоро символ, както и изображение. Всички тези понятия нямат материален смисъл, което поставя под съмнение и самото понятие време като форма на съществуване на материята.

В науката главният аргумент е опитът. Кой и кога е правил експерименти, доказващи съществуването на времето в природата?

Изглежда никой не е правил това, боейки се да не се окаже в ролята на човека, търсещ черна котка в тъмна стая, в която може и да я няма. Ще се опитаме да изясним този проблем с няколко примера.

      Движението на Земята във времето

В природата всичко се движи и постоянно се променя. Планетата Земя, изминавайки отрязък от пътя на своята орбита, не само изменя координатите си в пространството, но и самата тя се променя. Тя става друга.

Ако мислено фиксираме Земята, в която и да било точка, ние няма да я видим същата в която и да било друга точка. Така че можем ли е да говорим за това, че Земята е изминала еди-какъв си отрязък от пътя за еди-какво си време когато „тази” Земя вече я няма?

Ние не можем да се върнем „във вчерашния ден” на Земята не защото времето има една посока, а защото „вчерашната” Земя вече я няма. Тя както и всичко в природата се мени постоянно.

      Ден и нощ. Годишни времена.

Наблюдател, намиращ се в средните ширини на Земята вижда деня и знае, че преди няколко часа е било нощ. От опита си той прави логическо заключение, че след отминаването на няколко часа отново ще настъпи нощ.

Оттук той прави извод за периодичността на случващите се събития и че те съществуват във времето. Също така, за него периодически във времето съществуват лятото, пролетта, зимата и есента.

Но ако поставим този наблюдател в космически кораб, който лети около орбитата на Слънцето, той няма да наблюдава смяната на деня с нощта. Денят за него винаги ще бъде откъм страната на космическия кораб, обърната към Слънцето, а нощта на противоположната страна. Периодичността в този случай пропада.

Ако се намира на екватора на Земята, наблюдателят няма да може да определя смяната на сезоните през годината. На екватора те липсват.

Оттук следва, че периодичността на сменяне на деня и нощта, както и на сезоните през годината не могат да служат за потвърждаване на обективното съществуване на времето.

      Звук

Много убедително потвърждение за съществуването на абсолютното време се явява звукът. Той съществува непрекъснато от възникването до заглъхването си. От това изниква извода, че звукът съществува във времето.

Появява се звук при вибриране на частици (струна и тем подобни) и се разпространява като вибриращи вълни във въздуха.

Звукът съществува в газова среда, вода и твърди частици под формата на слаби механични смущения. Субективно оценявайки непрекъснатостта на процеса на звучене, ние го отъждествяваме с времето.

На най-близката съседка на Земята, Луната, няма въздух, и там няма и звуци. Звук няма никъде във Вселената. Ето защо чуването на звук във въздуха, който има на Земята води до извода, че звукът съществува във времето логично, но субективно.

      Живата природа

Всеизвестно е, че всичко живо на Земята живее и се развива във времето. Всичко има своите начало и край. Семената, посадени в пръста изникват и се развиват. За какъв отрязък от време младото растение достига зрялост?

Природата не поставя въпроса така. Всичко живо расте и се развива, като се съобразява със законите на живата природа. Не трябва да откъсваме периода от момента на посаждането на семето до неговото узряване от всеобщия процес на живота и да твърдим, че това е период и че има време.

Този период се явява част от общия процес на развитие на Земята, съзряването на почвата, посаждането на семената, узряването им. Семената след това падат в почвата и дават нов живот и така до безкрай.

И тук понятието за време изглежда субективно. Заблуждението се състои в това, че процесът на развитие се обособява и отъждествява с времето.

      Часовник

Ричард Фейнман (1918-1988), американски физик теоретик, един от основателите на квантовата електродинамика се придържа към определението: времето — това е просто часовник.

«Московското време 12 часа, — съобщават по радиото, — в Новосибирск е 16 часа, във Владивосток – 19 часа». За японците в Токио разликата с Москва е всичко на всичко пет часа. На тях така им е по-удобно.

Какво означава това за такова абсолютно понятие като Времето, с което можем така волно да си играем? Нека потърсим отговор на този въпрос. За целта ще проведем експеримент. Мислено.

Нека си представим, че сме на стадион и виждаме как спортист пробягва сто метра за 11 секунди. При втория си опит той подобрява резултата си на 10.5 секунди. Какво е станало?

Ето какво се е случило: вторият път спортистът е бягал по-бързо и времето на неговото бягане се е намалило. Времето е второстепенна величина и зависи от това колко бързо спортистът ще пробяга разстоянието.

Нека оставим сега понятието абсолютно време на мира, а ние да се върнем към удобното за разбиране вътрешно време. Възникването му в съзнанието на човека е станало в дълбините на времето, с него е удобно, и човечеството от край време се старае да го държи под контрол.

Хората изобретявали и строили всевъзможни прибори: слънчеви, водни и пясъчни часовници, часовници махала с тежести. Изобретили часовниците с пружини, хронометър, секундомер, и накрая, електронни и атомни часовници. И всички те заменят за нас нещо, което не съществува в природата.

В Русия нямало концепция времето. Казвали следното: ще се срещнем след две лепти. Това се случва когато сянката ви стане равна по дължина на две ваши лепти. Освен това, хората са с различен ръст и дължината на сянката им е различна, но пропорционална на ръста. Получава се много точно, но само в слънчево време.

      От миналото в бъдещето

Като говорим за времето, не е лошо да си спомним за песента : «… има само миг, между миналото и бъдещето…» — мигът, това е нищо. Строго погледнато, настояще няма, то не съществува. Бъдещето непрестанно преминава в миналото. В настоящето, в този миг, именно в това нищо се намира времето, което е най-точната илюзия за съществуването на времето.

Ако определим времето като понятие, покриващо миналото и бъдещето, то тогава то се състои от миналото, което вече го няма и от бъдещето, което още го няма. В такъв случай времето се състои от две величини, които ги няма. Следователно и самото него го няма като цяло.

      Паралелно време?

Времето съществува винаги и навсякъде. Създадено от човешкия разум, времето ни обгражда от всички страни: в ежедневието, в науката, изкуството, философията.

Във философски осмисленото битие на материята, ние се съгласяваме с това, че една от най-малките частици – атомът, бавно се движи в пространството и че движението и пространството, бързината и разстоянието определят времето.

Но тук от подсъзнанието възниква контрааргумент: всичко съществува във времето! Времето съществува винаги! И неосъзнато, времето се превръща в някаква форма на надпространствено образувание, времето се превръща в някакво всепоглъщащо чудовище и то само защото времето е преизпълнено с подсъзнанието.

Да предположим, че времето съществува паралелно с пространството също не трябва, защото пространството е безконечно. Нищо, в това число и времето, не може да съществува „наравно” с пространството.

      Самолет

В небето с рев прелита самолет. Наблюдаващият на земята мисли, че докато самолетът лети от една точка в небето до друга, минава време. Такава е нормалната, ежедневна оценка на събитията.

Първопричината за това събитие е разумът, създал самолета, летищата и наземните служби. Самолетът е създаден за превозване. Когато той е на земята, за него времето отсъства.

Но когато самолетът набира скорост и излита, то така нареченото време на полета ще зависи от скоростта и изминатия от самолета път. Времето е производна величина. В началото е скоростта, бързината.

      Големият взрив

Ако разгледаме хипотезата за Големия взрив, в резултат на който се е появила Вселената, то възниква въпросът: кога се е появило времето? Преди взрива, в момента на взрива или когато се е появил Homo sapiens, мислещият човек? Създателите на хипотезата не дават отговор.

Мислещият човек задава въпрос: ако времето се е появило в даден момент, то под какъв вид? И с какви свойства?

Могат да ни отговорят, че Времето — това е отрязък между две събития. Но този промеждутък се появява само в резултат на осмислянето му от човека. Ако не ги фиксираме в съзнанието си, то обективно събитията се разнасят в пространството с необратимите движения на материята.

Времето възниква в нашето съзнание. И нашето съзнание замества необратимостта на движението на материята — протичането на времето, като смята, че именно това е свойствено за Времето.

Не по-малко интересна е теорията за анизотропната Вселена, по чиято материя се свиват и разширяват различни части на Вселената.

За потвърждаване на свиващата се материя могат да служат черните дупки, в които пространството и времето се свиват. Като следствие се появява тезата за изменението на направлението на времето: в черните дупки то е обърнато.

Наред с изменението на посоката, дадено последващо събития трябва да се случи преди предшестващото го събитие. Образно казано, под влияние на времето в черната дупка може да се види как се съживява умиращ човек, как той се подмладява и се връща там където се е родил.

По този начин можем да поставим под съмнение цялата стройна теория за анизотропната Вселена, ако не вземем под внимание илюзорността на съществуването на времето.

      Махалото на Фуко

Махалото, като извършва люлеещи се движения, нагледно илюстрира наличието на обективно съществуващото време. Когато е в крайната си точка, то сякаш замира, а после се движи към другата си крайна точка.

Ако махалото на Фуко виси неподвижно, ще видим, че времето спира.

То се движи в пространството и времето. За да премине от едната си крайна точка до другата, махалото се нуждае от време.

Освен това, ако погледнем махалото на Фуко, ще видим и графично изображение на времето под формата на следите, оставени наляво по пясъка от металния прът, закрепен върху топката на махалото.

Всяка следваща следа е леко изместена по отношение на предишната следа. Краищата на тези следи са на известно разстояние един от друг.Това добре се вижда от всеки, който наблюдава движението на махалото.

Но ако този наблюдател поиска да сподели с нас своите открития и ни изпрати покани в Москва, то когато ние пристигнем в Исакиевския събор в Санкт-Петербург, където се намира махалото, махалото там ще виси неподвижно и ние ще видим, че времето е спряло!

Ако махалото се качи на което и да било космическо тяло, ефектът ще бъде същият: махалото ще спира да се движи и не толкова заради съществуването на съпротивлението на въздуха на Земята, но и защото съществува триене, гравитация и защото не може да съществува вечен двигател.

      На ниво домакинство

Седнал един човек на дивана, погледал телевизия и станал от дивана. Между «седнал» и «станал» мина време, мисли си човекът. Той излязъл на улицата и пресякъл на другата страна. Докато пресичах улицата, мина време, разсъждава човекът.

Непрестанния процес на живота човек неосъзнато дели на отделни събития, а промеждутъците между тях възприема като време.

Всички процеси от най-малкият, случващ се в живота на човека, до глобалните, като слънчевите изригвания, съществуват независимо от времето. Наблюдавайки две изригвания на слънцето, ние възприемаме промеждутъка между тях като време.

Като неосъзнато отделяме промеждутъка между изригванията от целия процес на съществуването на Слънцето, ние изпадаме в илюзия за съществуването на времето.

      От частите към цялото

Нашите мисловни процеси неволно разполагат важните събития, ориентирите. Човек не може да обхване всичко наведнъж. Когато гледаме голяма сграда, погледът ни започва да се плъзга по детайлите й. По тези детайли ние съдим за зданието като цяло. И именно тук се крие възможност за грешка.

Разгледано от по-близо, зданието може да се окаже фиктивно, направено в кино студио. Не трябва да се живее по такъв модел. Правейки обобщение на база на детайлите, може да направил погрешни изводи като цяло.

Във Вселената има свиващи се и разширяващи се Галактики. След компресията вероятно се случва взрив и се появява нова звезда, протича процес на разширяване. На друго място се появява още една звезда, и ние правим извод, че едната звезда се появява по-рано, а другата по-късно във времето.

В действителност процесите на компресия и разширение се случват постоянно. Те са многобройни и не съвпадат по амплитуда. В противен случай Вселената щеше да е еднообразна.

Като превръщаме моментите на поява на новите звезди в ориентири, ние се поддаваме на илюзията за съществуването на времето, в което е разпределена появата им и общо взето казваме, че и самите звезди и Галактиките съществуват във времето.

      Тръба

В Сибир построиха газопровод с дължина няколко стотин километра. Той започна да изпомпва гориво. На другия край на газопровода горивото няма да стигне скоро. Казваме, че трябва да мине време, докато горивото стигне до потребителя. Ето аргумент, който говори в полза на съществуването на времето. Но няма да бързаме.

Времето в нашия случай се характеризира със закъснението между момента на включването на помпата и появата на горивото в другия край на тръбопровода. Какво е послужило за причиняването на това закъснение?

Първо ще отговорим на въпроса какво е причинило изпомпване на гориво.   Първопричината е разумът, създал помпата, тръбопровода и съпътстващото оборудване. Когато помпата е започнала да работи, горивото, поради своя визкозитет, не е могло веднага да се появи на другия край на тръбопровода.

Ако в тръбопровода пуснеха газ, той щеше да премине разстоянието по-бързо. През оптичен кабел светлината щеше да преодолее разстоянието почти мигновено.    Забавянето на горивото се причинява от визкозитета, триенето в тръбите, турбулентността и тем подобни обективни причини.

При равни други условия, времето за преминаване на различните субстанции по нашия тръбопровод е различно, но ще добавим, че става дума за време – измерено, а не за абсолютно време.

Процесът на подаване на горивото съществува обективно, но ако мислено от процеса елиминираме тръбите, ще изчезне и мотивацията за очакване, а с нея и самото време.

      Нютон за времето

Исак Нютон в своите „Математически начала” през 1687 година разграничава:

1. Абсолютно, истинско, математическо време, известно като продължителност.

2. Относително, привидно или обикновено време – мярка за продължителност, използвана във всекидневния живот: час, ден, седмица, месец, година.

Подчертаваме: абсолютно, математическо време в природата не съществува.   Математиката е създадена от човешкия разум — това е само отражение на природата в скаларни, числени величини. Осмисляйки първото определение на Нютон не трябва да попадаме в логически капан: времето е абсолютно и измества от вниманието ни второто определение на времето на Нютон. В действителност, второто определение поглъща първото.

В теоретически разработки ние винаги попадаме на „нютоновия капан” и разсъждаваме за времето сякаш то съществува реално.

Движението на материята се характеризира с бързина. В случай на необходимост да се сравни бързината на движение на две тела, трябва да им се определят еднакви отрязъци път и да се определи някаква обща, условна величина, която са е съпоставима с ритмични природни процеси.

Обичайно се използва ежедневното въртене на Земята. Една 1440-та част – минута. Именно това е тази условна величина (време), с помощта на която може да се сравнява бързината на движение на изследваните от нас тела.

За удобство, ние делим пътя на времето и получаваме скоростта. Но деленето на пътя на времето — това е такава нелепица от гледна точка на математиката като да делим тюрлюгювеч не на порции, а на велосипеди.

Философът Емануел Кант (1724-1804) потвърждава, че времето като такова изобщо не съществува, че то представлява само една от формите на човешкото възприятие на заобикалящия го свят, така наречената релация.

      Пчелите във Вселената

Теорията на относителността на Айнщайн посочва факта, че едновременността на събитията не е абсолютна, а относителна. Този момент не може да обгърне цялата Вселена. Един и същи момент не може да се отнася за целия свят. В света няма едно единствено „сега”, което да разделя всички минали събития от събитията в бъдещето. Всяка система има свое „сега”, свое минало и бъдеще.

В света трябва да има необозрим брой такива системи. Но достатъчно е да вземем две системи, за да разберем, че между тях трябва да има граница на съществуване във времето. Цялото световно пространство в такъв случай ще прилича на восъчни пити, всяка със свое време и пространство. Към този извод ни води илюзията за съществуването на времето.

В своята обща теория на относителността Айнщайн потвърждава, че в резултат на гравитацията, пространството и времето се изкривяват. Трудно ни е да оспорваме великия маестро, но сме длъжни да посочим неточността.

Пространството по определение е безкрайно, а безкрайността, след като няма граници, не може да се изкривява. Структурата на пространството може под въздействието на гравитацията в дадени части да се уплътнява и като следствие от това, да достигне до съседни области. Могат да се изкривят траекториите на движещите се тела, но не и самото пространство.

      Времето не може да се изкриви, понеже него просто го няма в природата.

Кой е открил време в природата и къде е регистрирал откритието си? Какви свойства притежава времето? При определянето на времето като продължителност,  продължителността на който и да било процес се нуждае от инструмент за неговото измерване.

Ако започнем да измерваме времето между всички фази между състоянията на веществото с помощта на ритмично работещ механизъм, да допуснем, с часовник, то времето винаги ще е различно при различните му измервания.

Понеже следващото измерване ще се случва в „друго” време. Експериментът ще има свое време, ние самите също ще бъдем в своето време, а онези, които не са участвали в експеримента, също ще живеят в своето време.

Остава ни да се надяваме на някакво Всемирно време, каквото, изхождайки от специалната теория на относителността, не може да съществува. Не може да има единно „сега” по силата на това, че никоя информация не може да се предава със скорост по-голяма от скоростта на света. Всяка референтна рамка ще има свое време (условно), казва Айнщайн.

      Уроци по учебник

Във всеки училищен учебник по физика намираме диаграма на движещи се тела. В диаграмата в рамките на геометрията на Евклид, поради невъзможността да се изобрази триизмерното пространство върху равнина, се изхвърля приложението и на негово място се изобразява координатата време.

Типична пространствено-времева диаграма
Ако Времето съществува в природата, то координатата време не трябва да се изобразява така, защото на диаграмата времето в нулевата точка на координатата попада вътре в материята или обратно — материята се намира вътре във времето.

Но ако разбираме какво е Времето — понятие условно, то условната координата на времето има право да съществува!

С този пример ние още веднъж се убеждаваме в това колко велика е илюзията за съществуването на Времето.

      Да обобщим предварителните резултати

На битово ниво, съществуването на времето е очевидно и не буди съмнение. На основание на очевидността се прави логическият извод, който се е вкоренил в масовото съзнание: Време е имало, има и ще има.

Този извод, в който доминира психологическият фактор не се основава на обективни данни, експерименти, и затова дава изкривена картина за разбирането на същността на времето, която изглежда достоверно. Именно тук се крие илюзията за съществуването на времето.

В тази връзка не трябва да забравяме да споменем нашия съотечественик, руския философ Владимир Сергеевич Соловьов (1853-1900).

Той определял времето като основно условие за всяко имащо край съществуване и казвал, че времето не допуска нито емпирично (основано на опита) обяснение за своя произход, нито рационални (на ума) определения на своята същност.

И когато казват, че времето е поредица от явления в тяхната последователност (чети — във времето), то определението се оказва явна тавтология: времето се определя с време.

Всички философски обяснения на времето, които не са празни съждения, имат метафизически характер и ще се разглеждат под имената на философи.

      Теория за фазите или как да докажем липсата на несъществуващото?

Нашите мисли за движението на материята обикновено разделят отделните нейни състояния, а промеждутъците между тях човек възприема като време.   Последователните състояния на материята в съзнанието на човека се сливат в единната «река на времето».

За аналог на това движение могат да служат филмовите ленти, на които са запечатани отделни моменти от движението на тела. При скорост на прожектиране от 25 кадъра в секунда (по-правилно е да кажем една 86400-та част от въртенето на Земята в кръг около оста си) в нашия мозък, движението на телата се обединява и е постоянно.

На отделни кадри ние виждаме образ на вече несъществуващото минало в неговите фази. Да фиксираме бъдещето не трябва, защото него го няма в природата.

Всяко движение може да се разглежда като състоящо се от отделни фази. Ето защо може да се каже, че материята се намира в постоянна фаза на движение.

Най-много нагледни примери ни предоставят фазите на Луната, която всяка нощ ни се представя в своята нова фаза. Процесът на растеж на растенията се състои от поникването на семената, височината на стеблата, появата на листа и така нататък. Той нагледно илюстрира фазите на развитие на биологичните обекти. В животинския свят ние също наблюдаваме фази на развитие.

      Понятието „фаза” е така естествено, че за него не е прието да се говори. Но в дадения случай то поставя акцент на това, че всяко движение, колкото и незабележимо да е то, в крайна сметка се състои от отделни отрязъци, наименувани фази.

Сега става ясно, че промеждутъка между фазите на състоянията на обектите трябва да се разглежда като разстояние между тях, а не като време.

Материята постоянно се движи с определена бързина, а скоростта — това е разстоянието за изкуствено създаден, ритмичен период.

Особено значение придобива понятието за фазовото съществуване (движение) на материята в квантовата теория.

Внасянето в определението на свойствата на материята на понятието „фаза” премахва постоянно възникващата илюзия за съществуването на времето. Става ясно, че времето не е природно явление, а феномен на човешкия разум.

Феноменът време спонтанно възниква в съзнанието на човек всеки път, когато той осмисля продължителността на което и да било явление или събитие.

Материята съществува в триизмерно, безконечно пространство в постоянно, относително фазово движение.

И, накрая

Човек идва на света в общество с установени традиции и постулати.От детските си години човек изпитва понятията, съществуващи в обществото. На него му е психологически трудно да поставя под съмнение привидно очевидната истина. Но между „привидното” и истината — има дистанция с огромни размери.

Великата илюзия за времето се крие във вътрешното съзнание и се простира до най-великите умове на науката.

      Мисли за времето:

      Алберти Л:

Три неща принадлежат на човека: душа, тяло и време (… e se pure alcuna si pateva chiamare nostra queste erana le sole tre — … anima, corpo e tempo).

      Антифон:

Времето е мисъл и мярка, а не същност.

      Аристотел:

Сред неизвестното в обкръжаващата ни природа най-неизвестно е времето, защото никой не знае какво е това време и как да го управляваме.

      Зенон Китийский:

Времето — това е разстоянието при движение.

      Циолковский К.:

Времето, може би, съществува, само че ние не знаем къде трябва да го търсим.

      Цицерон:

И в мислите ми дори не се побира, че някога е имало време, когато никакво време не е имало.

      Шекспир У.:

Времето е различно за различните хора.

      В. Истархов:

В действителност не съществува никакво време, като реално съществуваща сама по себе си същност, която не е свързана с нищо външно то не съществува. А какво съществува? Съществуват именно тези външни реални процеси. А времето е единствено средство за тяхното измерване. Времето това е „сантиметър” и нищо повече. Без това външното, времето не само, че не съществува, но то губи и всякакъв смисъл.

Също както не съществуват дължини като първична същности. Дължина – това е средство за измерване на нещо външно, реално съществуващо. Също така, не съществува тегло, като първична същност. Тегло – това е средство за измерване на нещо външно, реално съществуващо.

Ако го няма това реално съществуващо нещо, няма да има необходимост за понятия като тегло, дължина, площ, обем, време. Всички тези мерни категории сами по себе си не съществуват, те са вторични и прикачени към нещо външно. Тегло на какво? Обем на какво? Площ на какво? Време на какво?

Никакво време само по себе си никъде не тече, нито абсолютно, както е при Нютон, нито относително, както е при Айнщайн. Текат (движат се) реалните процеси на проявлението на света. Ако няма процеси, няма да има и необходимост за понятието „време”.

Източник:

http://golbis.com/pin/vremeni-ne-sushhestvuet-shokiruyushhee-zayavlenie-fizikov/#.VE025_m1aPV

Снимка: www.liveinternet.ru

Ако статията ви харесва, молим ви да я споделите. Някъде някой може да се нуждае именно от тази информация. 

Авторски права и ограничения свързани с тях

zdravivsekiden.com дава право на Потребителите да ползват всички услуги, които са предоставяни в Сайта само за лични нужди с нетърговска цел, при условие, че не се нарушават авторските права на zdravivsekiden.com или на трети лица, свързани пряко или косвено с материалите на Сайта. Не се разрешава материалите на този Сайта да се променят по никакъв начин, нито да бъдат копирани, публично разпространявани или раздавани за каквато и да било обществена или търговска цел. Употребата на публикуваните в този интернет Сайт материали в други сайтове е забранена.

Материалите на този Сайт са под закрилата на закона за Авторското право и сродните му права и всяка непозволена употреба може да бъде нарушение на авторско право, права върху търговски марки или други законови разпоредби.

zdravivsekiden.com си запазва правото да преотстъпва правата за публикуване на материали и всякакви части от информацията на Сайта, на трети лица при допълнително сключен договор, уреждащ правата и задълженията, в писмена форма между zdravivsekiden.com и лицето, публикуващо информацията.

Здрави всеки ден