Потопът идва в шест сутринта

– Идеее! – бученето заглуши нестройния хор от възгласи и викове, заливащ бреговете на реката откъм новоизградените диги.

Предишната вечер се бяха опитали да оградят пътя на разбеснялата се река с торби пясък. Торбите свършиха и сега им оставаше само да чакат и да се надяват, че преградите са достатъчно високи.

След вчерашното разрушително вилнеене на водата изградиха стройна система за наблюдение. Все едно като стояха и се взираха в прииждащата река, щяха да я укротят. Да я спрат.

Дъждът допълнително усложняваше нещата. Не спираше. От дни. Стелеше зелената си безкрайна мантия върху отдавна подгизналите села. Скриваше пътищата.

Преди дни реката се разля стремително извън коритото си, шумна и силна и  изравни със земята високите треви далече в полето. Помете мостове, окраде и унищожи труда им.

Сля се с дъжда.

После се отдръпна и остави всяко стръкче да лежи върху земята неестествено изгладено като във филм на ужасите.

Тътенът се засили. Засвистя.

Решиха, че не могат да спрат стихията с голи гърди и се отдръпнаха на по-безопасно разстояние.

И тогава се зададе потопът. В процеждащата се през облаците мътна светлина. Приближаваше нито бавно, нито бързо. Висок и неумолим като армия от водопади, той завземаше и изместваше въздуха. Пространството. Запълваше всяка пукнатина, всяка ниша. Бездушно отмъкваше срещнатото по пътя.

Отчаяни, те хукнаха да се спасяват. Да спасяват близките си, чакащи в и без това мокрите къщи. Със стегнат багаж и свити сърца.

Жадната вода ги следваше по петите, сякаш те сами я водеха у дома си, за да залее всичко, да потуши всеки вопъл в бучащото си огледално туловище.

Само след броени минути пейзажът утихна в мрачната просъница на утринта, а над вече безгрижно плискащата се шир висеше като от трапец и се полюляваше единствено селският идиот, стискаше в ръце навита опърпана карта на света и на равни интервали, като натъртваше учудено всяка сричка, някак глухо и провлачено неудържимо ломотеше ‘Ден-джър… ден-джър… ден-джър’, след което цокваше шумно с уста, оглеждаше се изненадано и заплашително надаваше сиреноподобен вик, кискаше се неистово и се взираше под себе си, където по едно време съзря плаваща по водата снимка, челцето му се накъдри и той едва не скочи да я спасява, не можа и заиздава истерични жаловити викове, за малко да изпусне картата, успя да я задържи, рабридана и окъсана и притисната плътно към тялото му и продължи да се люлее гротескно в пустошта…

Стефана А’Дора

от книгата ‘Кинематографични стихии’

Снимка: http://skip-hunt.artistwebsites.com/featured/torn-skip-hunt.html

Ако статията ви харесва, молим ви да я споделите. Някъде някой може да се нуждае именно от тази информация. 

Авторски права и ограничения свързани с тях

zdravivsekiden.com дава право на Потребителите да ползват всички услуги, които са предоставяни в Сайта само за лични нужди с нетърговска цел, при условие, че не се нарушават авторските права на zdravivsekiden.com или на трети лица, свързани пряко или косвено с материалите на Сайта. Не се разрешава материалите на този Сайта да се променят по никакъв начин, нито да бъдат копирани, публично разпространявани или раздавани за каквато и да било обществена или търговска цел. Употребата на публикуваните в този интернет Сайт материали в други сайтове е забранена.

Материалите на този Сайт са под закрилата на закона за Авторското право и сродните му права и всяка непозволена употреба може да бъде нарушение на авторско право, права върху търговски марки или други законови разпоредби.

zdravivsekiden.com си запазва правото да преотстъпва правата за публикуване на материали и всякакви части от информацията на Сайта, на трети лица при допълнително сключен договор, уреждащ правата и задълженията, в писмена форма между zdravivsekiden.com и лицето, публикуващо информацията.

Здрави всеки ден