Паганини, първата рок звезда

Великият цигулар умира на 27 май 1840 година.

Паганини е един от най-виртуозните цигулари в света. Но особено впечатляващо е че част от огромният успех на Паганини се дължи на рядък физически недъг

Николо Паганини е роден през 1782 година в Геноа, Италия. Баща му започва да го учи да свири на мандолина, когато Николо е на пет години, а две години по-късно на цигулка. Както при много деца-чудо, музикалните умения на момчето бързо биват забелязани и той започва сериозно да изучава цигулката при редица изкусни учители. Когато Паганини е на осемнадесет, той вече е известен в Геноа и Парма, а след около десет години цигуларят вече си е спечелил репутация в цяла Европа. Когато умира през  1840 година в Ница, Франция, Паганини вече се е утвърдил като един от най-великите виртуози на цигулката.

Отвъд границите на цигулката

В относително краткия си живот Паганини невероятно повишава техническите възможности на цигулката. Той прави неща, които никой друг не бил правил на инструмента. Виртуозният изпълнител изпълнявал пицикато с лява ръка в стилът му се отличавал с невероятни щрихи в хармонията, и дори се казва, че е бил способен да изсвири три октави на четирите струни на цигулката. Повечето цигулари днес считат това за невъзможно.

Но как е можел Паганини да прави тези чудни подвизи на цигулката? Учените размишляват върху този въпрос повече от век и половина, и много от тях стигат до заключението, че цигуларят е страдал от малко познато заболяване, наречено синдром на Марфан.

Ръцете на Паганини

Синдромът на Марфан е генетично заболяване, променящо съединителната тъкан, което обикновено прави хората, страдащи от него необичайно високи, с удължени крайници и дълги тънки пръсти на ръцете. Изследователите на Паганини често коментират уникалните ръце на цигуларя. През 1931 година личният му лекар пише, „Ръката на Паганини не е по-голяма от нормалните ръце; но понеже всичките й части са толкова разтегливи, тя може да удвои местата, до които стига. Например, без да променя положението на ръката си, той е можел да извие първите стави на левите си пръсти – тези, които докосват струните – странично, под прав ъгъл от естественото движение на ставата, и при това го прави с изключителна лекота, увереност и бързина. В основни линии, изкуството на Паганини се основава на физическа дарба, усилена и развита от непрестанна практика”.

Анекдот за нечуваната способност на Паганини е особено показателен. Една вечер богат джентълмен моли виртуозото да направи серенада на негова приятелка. Времето било доста влажно, а струните на цигулките по онова време не били пригодени за такава влажност. Първо се скъсала ‘ми’ струната. Цигуларят не се притеснил. После се скъсали ‘ла’ и ‘ре’ струните. Възрастният господин веднага се разтревожил и се страхувал, че серенадата за приятелката му ще се провали. Какво направил Паганини след като останал само с една струна, на която да свири? Той просто се усмихнал и продължил да свири на едната струна все едно свирел на всичките четири струни. Серенадата пожънала успех въпреки всичко, благодарение на невероятната способност на виртуозото.

‘Детето на вещицата’

Синдромът на Марфан също така създавал известна мистичност около Паганини. Хората го наричали „Хексенсон” (Детето на вещицата), поради видимо свръхчовешките му способности. Някои твърдят, че той бил сключил договор с дявола, за да може да свири така. Твърденията за неговите ‘демонични’ способности са подсилени от заболяването му, което му придавало необичайно слаб и блед външен вид.

Паганини обичал цялата си необичайна слава и се забавлявал с нея. За да подчертае слуховете, той се обличал изцяло в черно и понякога идвал за концерт в черна карета, теглена от четири черни коня. А когато загубил зъбите си през 1828 година, лицето му изглеждало дори още по-призначно. Разбира се, хората се тълпели на концертите му. Някои дори го наричат първата рок звезда в музиката.

На заболяванията често се гледа като на неща, които трябва да се превъзмогват. При Паганини, синдромът на Марфан всъщност подобрява вече значителния му талант и помага на цигуларят да стане един от най-великите инструменталисти в света.

Дейвид Нелсън

Източник: http://inmozartsfootsteps.com/1032/paganini-violinist-helped-by-marfan-syndrome/

Снимка: http://www.youtube.com/playlist?list=PLD059F217ADC57635 – тук също така можете да чуете произведения, изсвирени от Паганини

Ако статията ви харесва, молим ви да я споделите. Някъде някой може да се нуждае именно от тази информация. 

Авторски права и ограничения свързани с тях

zdravivsekiden.com дава право на Потребителите да ползват всички услуги, които са предоставяни в Сайта само за лични нужди с нетърговска цел, при условие, че не се нарушават авторските права на zdravivsekiden.com или на трети лица, свързани пряко или косвено с материалите на Сайта. Не се разрешава материалите на този Сайта да се променят по никакъв начин, нито да бъдат копирани, публично разпространявани или раздавани за каквато и да било обществена или търговска цел. Употребата на публикуваните в този интернет Сайт материали в други сайтове е забранена.

Материалите на този Сайт са под закрилата на закона за Авторското право и сродните му права и всяка непозволена употреба може да бъде нарушение на авторско право, права върху търговски марки или други законови разпоредби.

zdravivsekiden.com си запазва правото да преотстъпва правата за публикуване на материали и всякакви части от информацията на Сайта, на трети лица при допълнително сключен договор, уреждащ правата и задълженията, в писмена форма между zdravivsekiden.com и лицето, публикуващо информацията.

Здрави всеки ден