Хвърчилото и мимолетното време

Хвърчилото лежеше в стаята, окъпано от невъобразимата светлина на деня и се чувстваше приповдигнато и някак все едно бе едновременно в няколко измерения, все едно с проникването на лъчите през тънкото му тяло и то самото преминаваше от едно състояние в друго, сякаш лекичко се движеше от свят в свят и сърцето му туптеше и биеше силно и то цялото преливаше от светлина, от копнеж по онова мистериозно нещо, което хем го имаше там някъде, хем не можеше да бъде дефинирано и определено с точност, докоснато, така че все едно го нямаше, но, не, имаше го… макар и неясно и изплъзващо се от строгия обръч на думите, незабележимо като преминаването от сън в реалност, но осезаемо и пулсиращо в невидимата си транзиторна същност, плискаща се до безкрая и обратно… 

После светлината помръкна, пак лумна с пълна сила и играта й меко галеше тръпнещото в очакване Хвърчило, преминаваше през него, втурваше се в дълбините му като вълна и ту обливаше и заслепяваше почти до болка очите му, ту се оттегляше и от тази загуба болката ставаше още по-остра… и душата му се усещаше пълна, макар и на ръба на смътна тревожност, екзалтираност, от пиршеството на връхлитащите я чувства в смълчания ранен следобед… един от онези следобеди, в които всичко е много преходно, много нетрайно и много опияняващо… и възможно… и в които всъщност нищо не се случва. Искаше му се наведнъж да назове, да опише всичко вътре в себе си, да докосне този чуден недостижим свят, който трептеше призивно настойчив да бъде открит и в същото време бе безразличен, арогантен и далечен, ала не можеше… не успяваше и в най-малка степен да го определи като местоположение, истинска същност, характерни черти… нищо по-конкретно от вълнението от незнайното, бликащо под лъжичката…

Постепено възбудата утихна и Хвърчилото забеляза, че стаята е в неизменния си вид, чудното присъствие бе отлетяло, оставяйки след себе си няколко топящи се и избледняващи слънчеви петна. През отворения прозорец нахлуваха топлият вятър и отдалеченото кукане на кукувица… Скоро щеше да падне вечерта, а преобразяването на светлината винаги натъжаваше Хвърчилото, хвърляше го в неуловимия възел на неспокойството и то усещаше с хартиеното си същество цикличния ход на времето и приемаше необятната му мимолетност, учеше се да привиква с всичките му евентуалности и превратности, със странностите му, живееше запленено от неговата неспирност…

Стефана А’Дора

от книгата ‘Кинематографични стихии’

Картинка: www.coloringpages101.com

Прочетете още: Хвърчилото омиротворено

Ако разказчето ви харесва, молим ви да я споделите. Някъде някой може да се нуждае именно от тази информация. 

Авторски права и ограничения свързани с тях

zdravivsekiden.com дава право на Потребителите да ползват всички услуги, които са предоставяни в Сайта само за лични нужди с нетърговска цел, при условие, че не се нарушават авторските права на zdravivsekiden.com или на трети лица, свързани пряко или косвено с материалите на Сайта. Не се разрешава материалите на този Сайта да се променят по никакъв начин, нито да бъдат копирани, публично разпространявани или раздавани за каквато и да било обществена или търговска цел. Употребата на публикуваните в този интернет Сайт материали в други сайтове е забранена.

Материалите на този Сайт са под закрилата на закона за Авторското право и сродните му права и всяка непозволена употреба може да бъде нарушение на авторско право, права върху търговски марки или други законови разпоредби.

zdravivsekiden.com си запазва правото да преотстъпва правата за публикуване на материали и всякакви части от информацията на Сайта, на трети лица при допълнително сключен договор, уреждащ правата и задълженията, в писмена форма между zdravivsekiden.com и лицето, публикуващо информацията.

Здрави всеки ден