Пол Гоген, живот на ръба

Днес, 7 юни 2013 г. се навършват 165 години от рождението на Пол Гоген (1848-1903)

Емблематичната картина на Гоген „Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?“

Анри Йожен Пол Гоген (Henri Eugene Paul Gauguin) е френски живописец, скулптор и график, един от главните представители на постимпресионизма, близък на символизма и модернизма, тъй като използва синтетични обобщения и опростява цветовете и линиите.

Пол Гоген е роден в Париж на 7 юни 1848 година. Баща му, Кловис, е бил журналист, обсебен от радикални републикански идеи, женен за Ален Мари Шезал, френска писателка, социалистка и анахристка. През 1849 след неуспешния антимонархически преврат, Кловис не се чувства в безопасност и решава да напусне Франция. Заедно със семейството си се установява в Перу, където заедно със съпругата си Алина да издават свое списание. Но по пътя към Южна Америка Кловис почива от сърдечен удар.

Пол Гоген живее в Перу до навършването на седем години. Спомените за тези години остават завинаги в него, а по-късно го вдъхновяват за опасни скитания по света. Детските години, прекарани в Перу, раждат в сърцето на художника любовта му към тропическите страни и екзотичните култури. Тази любов винаги ще привлече Гоген, разделяйки го от дома и от семейството.

През 1855 семейството на Гоген се връща във Франция и се заселва в Орлеан, но много скоро провинциалния живот отегчава Пол. При първа възможност той напуска дома си (1865). Само за няколко години Гоген пътува до Рио де Жанейро, Панама и Океания. По-късно бъдещият художник постъпва във френската флота и продължава пътуванията си от Средиземно море до Полярния кръг.

През 1871 Гоген напуска флота. След смъртта на майка му, неговият настойник, Гюстав Ароза, му помага да намери място в една от утвърдените в Париж борси. През 1873 година Гоген се жени за датчанката Мат Софи Гад. През следващите десет години Гоген се утвърждава в обществото. Той се установява в собствена къща в предградията на Париж и им се раждат пет деца. В свободното си време Гоген се отдава на хобито си – рисуването.

От своя настойник, Ароза, който е и колекционер на картини, Пол Гоген научава за някои членове от кръга на експресионистите. През тези години експресионизмът остава най-авангардното течение в живописта. Много му помагат уроците, които взема от Камий Писаро. Постепенно неговото име започва да звучи все по-често в артистичните среди и той сериозно се замисля да се посвети изцяло на живописта. Кризата на фондовия пазар от 1882 година поставя под въпрос бъдещия финансов просперитет на Гоген и има решаващо значение за окончателния избор, който той прави в полза на изкуството.

През 1873 година Пол Гоген се жени за датчанката Мет-Софи Гад. Една година по-късно, на 19 април, се ражда синът им Емил. Поради финансовата криза търсенето на картини намалява и животът на Гоген се превръща в борба за оцеляване. В стремежа си да намали разходите си, семейството се премества в Руан (1884), а не след дълго отива в Дания. Гоген търгува с платна, а съпругата му дава уроци по френски език. Но бракът им е изпълнен с проблеми, към които трябва да се добави и неприемането от страна на Мет на актовите скици на художника. Отношенията им се изострят все повече, докато през юни 1885 бракът им се разпада. Заедно с втория си син Гоген се връща в Париж, а Мет остава в Дания с другите им деца. На следващата година за първи път отива в Бретан.

През 1894 Пол Гоген решава да се завърне в Таити. След тежко пътуване, след повтарящите се периоди на глад, наред с периодите на алкохолизъм и тютюнопушене, крайно изтощен, той пристига в Папеете. Купува малка хижа в едно отдалечено село и отива да работи в нея. Палитрата на художника разцъфтява с ярките цветове на тропическата зеленина, морето, слънцето и пясъка. Вдъхновява го новата му любов, 14-годишната Таху, която го утешава и му позира за картините. Много от най-добрите творби на Гоген от този период изобразяват младото момиче, така че родителите му приемат брака с Гоген. В края на 1896 се ражда първото им дете, което скоро умира.

След няколко сърдечни удара Пол Гоген започва да споменава самоубийството като възможен изход, усамотява се и не контактува с туземците и в продължение на месец рисува една от най-добрите си картини. Въпреки добрите идилични картини, които успява да създаде, съдбата не е благосклонна към него. В резултат от честите и случайни връзки с местните момичета той се разболява от сифилис и се връща във Франция, но за кратко. През 1895 получава неголямо наследство и отново заминава за Таити, където е преследван от бедност и болести.

Уморен и отчаян, Гоген решава да сложи край на мъките си и се опитва да се отрови с арсен. Чрез начина си на живот той превръща католическият епископ в свой враг, заради което през 1903 е принуден да заплати глоба и е осъден на три месеца затвор.

Пол Гоген умира от сърдечен удар на 8 май същата година в Атуона, на Маркизките острови.

Източник: http://paul-gauguin.allpainters.info/

Снимка: lewebpedagogique.com