Христос воскресе

В памет на Сосков. Почивай в мир, приятелю!

За да бъде човек безупречен член на стадо овце, трябва преди всичко той самият да стане овца.

Алберт Айнщайн

Христос възкръсна една пролетна вечер в уличката под разцъфналите дървета.

Задиша жадно свежия въздух, донесен от изсипалия се следобеда сред светкавици и град бесен дъжд.

Постоя, нерешен какво да прави след като вече бе изпълнил мисията си възкръсвайки.

След като за пореден път бе разлял душата си с надеждата тя да донесе светлина в мрака, в който живееха миряните.

След като сега тя отново се бе върнала в пулсиращото му тяло и едвам се побираше в него, възторжена и обхващаща целия свят.

Щеше му се всеки да осъзнае, че е роден за щастие, а не единствено да страда.

Щеше му се хората да са свободни като волните, необременени от вечна вина по-низши същества.

Искаше те да осъзнаят, че когато страдаха, това ги доближаваше до светлината, до пълното щастие.

Но не трябваше да прекаляват. Той само отразяваше мислите им. Безгласно и много често с недоумение.

Защото тук и от край време те издигаха страданието в култ, какъвто то не беше.

След като той с радост бе жертвал себе си, за да изкупи техните грехове.

Да ги освободи, да им вдъхне желание за щастие и доброта, да правят живота по-красив, да се обичат, като първо обичат себе си.

Така щяха да обичат и него, защото всеки един от тях го носеше в себе си, наистина.

Това им беше дадено. Пак от него, създалият всичко.

Не за да им вменява вина. Тя се появи някак от самосебе си. Привнесена и въздесъща. Използвана беше да ги държи в подчинение.

След като те приеха случката с неговото разпъване твърде буквално.

Чувството им за нищожност бе смазващо.

И не водеше до нищо добро. Само до сляпо подчинение. Омраза. Угода. Себеотричане. Привидно.

Бидейки скачени съдове, човеците ежедневно и полека убиваха своя бог.

Цялото това омерзение го принизяваше, караше го и той да страда и да вехне.

Въпреки желанието му да вярва, че е добър бог на щастливо и възвисено паство.

Много му се искаше да обясни на всички, та те да знаят, че Юда не го бе предал по собствена воля. Че това беше заръка на него самия, която апостолът прие да изпълни със смирение и с голяма болка.

Църквата запя химни, внушаващи вина, превиване пред саможертвата му.

Накара ги да забравят, че от тях той иска единствено да са щастливи и добри.

Свободни.

Все невъзможни неща, горчиво отбеляза той. Оказало се беше, че доброто не беше на добро.

Тя ги накара да обичат него и всички скрити зад него от нея самата догми, ограничения, лицемерие повече от себе си. Дори изобщо да не обичат себе си.

Така хората потънаха в мрак и безверие…

Обръщайки нещата, балансът щеше да бъде възстановен. Предателството, обяснено. Нуждата от зло, също. Като катализатор, като реактив за проявяване на доброто.

Христос искрено вярваше в това. Желаеше го с цялото си божествено сърце. От душа.

И тук, на уличката, Христос се чувстваше добре.

Явно във въздуха преобладаваха отрицателните йони.

Вибрациите около него бяха тържествени и малко комични. Помпозни. Толкова многото притеснения ‘дали ще им станат козунаците’ още витаеха наоколо.

Зад него се чуха стъпки. Една жена вървеше към дома си. Ведра, необременена. Не носеше яйца и великденски козунаци, освен едно, подарено й от приятелка. Беше въздушна и лека. Почти не го погледна. Отмина.

След това замръзна в крачка. Завъртя се на пети и впери в него зелените си очи. Симпатичното й лице се разтвори в широка усмивка.

– Точно така си ви представях, – каза тя.

– Моля?! – Недоумяваше той.

– Новият директор на училището, нали? Г-н Драганов? – настояваше жената тактично.

– А, да, – Христос прие смирен и отзивчив вид.

– Наблизо ли живеете?

– Може да се каже, – усмихна се благо той.

– Аз съм ей там, в бялата къща с лястовичите гнезда.

– Онази от ляво ли? Със светещият в жълто прозорец?

– Да. Като си помисля, че като дете смятах притежаването на бяла къща за семплост. Смятах, че къщата трябва да е цветна. И бялото за безцветно. Бяло! При толкова много прекрасни цветове. Така мислех…

– Напълно сте била права. Бялото не е цвят.

– Да, да. То е всички цветове в един. Първоизточникът. От него се ражда дъгата.

– Много хубаво говорите.

– А вие сте голям ласкател.

– И как се оказахте в бяла къща в крайна сметка?

– Исках да имам дом. Обичах. Още обичам.

– Себе си, надявам се.

– Да. Себе си. Работата. Децата.

– Колко деца имате?

– Три. Мънички, още са като голи клонки, крехки и нараними… Не като мен.

– Какво искате да кажете?

– Аз от край време съм елхица.

– Моля?

– Вечно зелена, съзряла, имаща отговорите.

– Да, изглеждате ми борбена. Как разбрахте кой съм?

– Интуиция – безгрижно каза тя.

В този момент се чу свистене на гуми. Някаква кола хвърчеше на зиг-заг към тях по улицата, муцуната й ги помете, пречупи отразените им в стената сенки и ги разби в стъклената врата на хотела, пред който говореха.

При удара шофьорът блъсна глава в предното стъкло и се свлече върху волана. Натисна клаксона и той не спираше да пищи.

Лека като перце, жената лежеше в неестествена поза. Дишаше тежко. Христос хвана ръката й:

– Дръжте се. Не си отивайте. Ще повикам помощ.

– Благодаря. Вие добре ли сте? – прошепна тя почти без глас.

– Добре съм, не се притеснявайте за мен… Лежете си без да се вълнувате…

– Вие всъщност сте бог, нали?

– Как познахте?

– Ин-ту-и… – незабележима усмивка изви устните й. Последното нещо, което тя видя бе сребристата аура около главата му и бездънната тъга в очите.

Стефана А’Дора

от книгата „Камера обскура“

Снимка: seelenimpuls.info

Ако статията ви харесва, молим ви да я споделите. Някъде някой може да се нуждае именно от тази информация. 

Авторски права и ограничения свързани с тях

zdravivsekiden.com дава право на Потребителите да ползват всички услуги, които са предоставяни в Сайта само за лични нужди с нетърговска цел, при условие, че не се нарушават авторските права на zdravivsekiden.com или на трети лица, свързани пряко или косвено с материалите на Сайта. Не се разрешава материалите на този Сайта да се променят по никакъв начин, нито да бъдат копирани, публично разпространявани или раздавани за каквато и да било обществена или търговска цел. Употребата на публикуваните в този интернет Сайт материали в други сайтове е забранена.

Материалите на този Сайт са под закрилата на закона за Авторското право и сродните му права и всяка непозволена употреба може да бъде нарушение на авторско право, права върху търговски марки или други законови разпоредби.

zdravivsekiden.com си запазва правото да преотстъпва правата за публикуване на материали и всякакви части от информацията на Сайта, на трети лица при допълнително сключен договор, уреждащ правата и задълженията, в писмена форма между zdravivsekiden.com и лицето, публикуващо информацията.

Здрави всеки ден